Hadzhy Dimiter. Hristo Botev

      Жив е той, жив е! Там на Балкана,

      потънал в кърви лежи и пъшка

      юнак с дълбока на гърди рана,

      юнак във младост и в сила мъжка.

      На една страна захвърлил пушка,

      на друга сабля на две строшена;

      очи темнеят, глава се люшка,

      уста проклинат цяла вселена!

      Лежи юнакът, а на небето

      слънцето спряно сърдито пече;

      жътварка пее нейде в полето,

      и кръвта още по–силно тече!

      Жътва е сега… Пейте, робини,

      тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

      в таз робска земя! Ще да загине