мисия. След последните събития, Великият Пазител беше решен да те понижи на помощна позиция, но успях да го убедя да ти даде още един шанс. – Последен – подчерта тя.
Младата жена потръпна от думите и почувства как очите ѝ се напълниха със сълзи. Да бъдеш повишен в чирак беше голямо постижение, а да те понижат в помощната позиция би било най-големия позор, който един ангел можеше да получи в царството небесно. Това беше като да подпише удостоверение за неработоспособност и всички, без изключение, да знаят, че тя не е оправдала грижите на своите наставници и настойници.
– Но... но... – започна тя, но настойникът вдигна показалеца си, което я накара да млъкне веднага.
– Ти имаш сладко и чисто сърце, Габриела, a аз вярвам в потенциала ти. Освен това момичетата трябва да си помагаме, нали? – Тя премигна и се усмихна. – Знам, че имаш... някои трудности, скъпа, но се нуждая от пълната ти отдаденост на тази мисия.
Полагайки ръка върху гръдния си кош Габриела почувства как сърцето ѝ потъва. В същото време, беше голяма чест да имаш доверието на настойника си. Беше повод за съжаление да се знае, че това е последният ѝ шанс да докаже, че е достойна да се придвижи напред.
Анджела се изправи, хвана я за ръка и я отведе до големия екран от другата страна на стаята. Натисна няколко бутона, екранът светна и се появи красиво място. Марчела, най-добрата приятелка на Габриела там и която наскоро бе повишена заради успешно изпълнена мисия – ѝ разказа за това оборудване. То е свързано със Земята и предава всичко, което се случи там в реално време. И беше невероятно! Това беше първият път, когато Габриела имаше контакт с оборудването и беше възхитена.
– Какво красиво място...– промълви тя, докато гледаше осветения град. Изведнъж тя забеляза, вилите в колониален стил и тръпка от ужас достигна до основата на тялото ѝ. – Ще трябва ли отново да се справям с германците? – попита тя, разтревожена. – Но поради езика...
Анджела вдигна ръка, прекъсвайки Габриела.
– Това място се нарича Грамадо. То е в южната част на Бразилия.
– О – проговори тя, гледайки назад към екрана. – И какво трябва да направя този път?
Настойникът погледна в нейната посока, наблюдавайки я отблизо.
– За разлика от другите пъти, ще трябва да отидеш там.
Тя отвори устата си в едно голямо О. Габриела, никога не бе напускала царството небесно заради мисия. Никога никога. Всичките ѝ мисии бяха изпълнявани от разстояние и, като си помисли за това, тя подозираше, че може би поради тази причина те не се получиха много добре.
– Ето защо това е голяма мисия, скъпа – каза Анджела и насочи цялото си внимание към нея. – Твоята мисия е да поправиш едно разбитото сърце.
– Любовна история? – Попита младата жена. Тя обичаше случаите, свързани с романтика. Беше толкова красиво да види двойките щастливи до края на живота им!
– Всъщност, не. Това е... хъм... общ случай.
– Добре – промълви тя, като се окуражаваше
