бе влюбен в Табата. Ако това бе вярно, Кейн нямаше никакъв шанс да се доближи до любимата си.
Той пропиля шанса си и адски го болеше от това. Дори да нямаше паднал ангел до себе си, Табата вече не би имала нищо общо с него. Що се отнася до останалите, не го интересуваше дали шифтърите го харесват или не. Това в никакъв случай не бе състезание за популярност.
- Може би е по-добре, че не ме харесват. - прошепна той, докато гледаше града.
Кейн поклати глава решително и бръкна в джобовете си. Щеше да остане колкото е необходимо, за да отърве града от вампирската паплач, която без да иска доведе. Но след като го направи, щеше да си тръгне сам. В онзи ден, когато реши да тръгне, на никой няма да му пука, за да го последва.
Мисълта го изнерви.
*****
Тревър спря пред дома на Енви и изключи колата. Наистина искаше да говори с нея и да види как е. Може би е имала време да помисли за това, което й каза... В края на краищата това беше самата истина.
Като погледна това нещо на седалката до него, той се усмихна и го грабна. Наистина беше съсипал дънките, който „взе назаем“ по-рано тази седмица от Чад и сега възнамеряваше да ги върне. Това беше доброто дело за деня. Да се надяваме, че никой не е отишъл в ада заради чувството си за хумор.
Като разгъна дънките, забеляза петното и черното масло, размазано по тях. Отново се засмя като видя какво бе направил на чатала. Тревър направи изключение и се трансформира в куче, за да разкъса чатала с удоволствие.
Хана - старата на котка на госпожа Тъли, която реши да живее с него, всъщност се бе приближила, подушила дънките, след което се обърна, вдигна опашката си и се изпика върху тях. Така се опитваше да премахне кучешката миризма, оставена от него. Тревър не беше се смял толкова много през целия си живот.
- Идеално - прошепна той.
След като излезе от колата , той се приближи до входната врата и хвърли дънките в храстите и отново почна да се смее, когато те паднаха върху купчина листа, намиращи се върху гигантски мравуняк. Това беше уникално.
Като звънна на вратата, зарови ръце в джобовете си и изчака някой да отвори. Когато най-накрая вратата се отвори, Тревър придоби най-невинното си изражение.
- Здрасти - каза тихо той.
Чад въздъхна и се облегна на вратата.
- Здрасти и на теб, страннико.
- Виж, оплесках нещата и искам да говоря с Енви... Или поне да опитам, ако обещаеш да държиш тейзъра далеч от нея - обясни Тревър с лека усмивка.
- Бих го направил, но тя не е тук. - отговори Чад, като се отдръпна от вратата и се изправи в цял ръст. Джейсън спомена името на Тревър заедно с думата преследвач, така че той се надяваше, че Джейсън греши. - Тя реши да си почине и да се помотае с Табата и Крис. Не съм сигурен кога ще се върне.
Тревър пое дълбоко дъх и кимна, когато забеляза, че ароматът на Енви в къщата не е скорошен. Поне Чад казваше истината за това, че не е вкъщи.
- Тогава
