която излъчваха, беше непоносима и не можех да възпра позива за повръщане, който мигновено се надигна в гърлото ми. Събрах смелост и погледнах отново. Имаше два, които изглежда бяха възрастни, и един по-малък. Не изглеждаше да има малки, но това, което не знаех, беше дали защото не ги бяха хванали, защото нямаха или защото ги бяха взели, за да ги продадат на черния пазар. Знаех, че някои части от животни се продават много добре като афродизиаци в азиатските страни: рогове от носорог, кости от тигър и други подобни. Може би това беше нещо подобно. Реших да се махна възможно най-скоро от това проклето място. Това откритие не само демонстрира за пореден път човешката жестокост, но също така ме накара да видя, че се намирам в райони, посещавани от бракониери, които със сигурност бяха недружелюбни към непознатите.
Бях твърде повлиян от всичко, което се случваше. Имаше един момент, когато най-накрая получих силен спазъм в прасеца на десния крак и това ме принуди да го изправя, за да го разтегна, докато стисках здраво устата си от болка и се гърчех на земята. Трябваше да остана седнал дълго време, преди да мога да тръгна отново и това ме тревожеше непрекъснато през останалата част от деня. На няколко пъти си помислих, че спазмът се завръща и трябваше да се изправя, за да разтегна крака си. Когато започна да се стъмва, бях напълно изтощен и не бях напреднал много поради бавното темпо, с което се наложи да вървя. Преди всичко краката ми бяха изтощени от толкова ходене, коляното и прасеца ме боляха, а стъпалата ми бяха изтръпнали. Гледайки от положителна гледна точка, ако успеех да се измъкна от това, щях да съм сложил край на биреното коремче, което ми растеше. Все беше нещо. Не биваше да губя чувството си за хумор, това можеше да ме спаси. Това беше единственото нещо, което ми оставаше, това и желанието ми за живот. Елена, какво не бих дал сега за една твоя прегръдка, за твоята усмивка! Или за едно от онези вкусни ястия, които приготвяш!
Седнах върху един паднал дънер и изядох цялото останало сладко от дюля и отпих голяма глътка вода. Оставаше ми само около една пета от бутилката и никаква храна. Тази трета нощ щях да я прекарам отново на едно дърво, след преживяването с мравките не мислех, че ще мога да заспя, тъй като мравките бяха едни и същи както на земята, така и на дърветата, но още по-малко ми се искаше да ме хванат заспал негодниците с изстрелите. Както и първата нощ, потърсих подходящо дърво и когато го намерих, се покатерих на избрания клон с помощта на едно пълзящо растение. Веднага щом сложих ръка върху него, трябваше да я махна, защото усетих рязко ужилване. Растението имаше бодли. Разтрих възпалената си длан и потърсих друго дърво, на което да се кача. Когато го намерих, се качих много внимателно и се подготвих да прекарам още една нощ в този ад. Свалих маратонките и чорапите си и се помолих на сутринта да са изсъхнали, въпреки че много се съмнявах в това, тъй като въздухът беше почти постоянно влажен. Краката ми бяха набръчкани и имаха светъл кафяво-зелен цвят. Изсуших ги, както можех, но усещането
