за да имаме всичко и то незабавно, за да се окажем после реално с нищо насреща.
За да се придвижваме напред в живота, е необходимо да направим няколко крачки назад, тоест, за да си поемем дъх за пътешествието, да позволявим на ума си да почине малко, за да се възстанови.
Така че, какво решаваме? Ще дадем пространство на нашето въображение и ще се върнем да летим на крилете му, както правехме като деца, когато светът сякаш беше в ръцете ни, когато всичко беше постижимо и всяка роля и всяка цел ни изненадваше, знаеше как да ни изненада?
В моментите, в които успяваме да останем сами със себе си и да си се представим различни, в различни ситуации и контексти, дали след това сме имали смелостта да повярваме, че можем да постигнем тези мечти?
Така че, в крайна сметка да желаеш, означава да живееш, и е толкова полезно за собственото физическо равновесие, умствено и духовно.
Достигнали сме до степен толкова хора да считат „желая“ (и тук използвам и двата глагола “sidera" [1]) като нещо, което не трябва да се върши, нещо срамно, за което не си струва да отделиш време нито усилия или направо, нещо, което не си заслужава, и това защото от детството ни ние сме научили от своите най-общо наречени несполуки, да спрем да мечтаем, да считаме, че всико това е едно глупаво и опасно занимание.
Представяме си, но създаваме горчивина от невъзможността за осъществяване и в действителност подценяваме желанието, а това прави живота ни лош, създава ни трудности и болести, разрушава нашата креативност.
Ставаме слепи и глухи за този свят, който, ако се вгледате внимателно, е огромен, богат на възможности, пълен с радост и щастие. Винаги е такъв, ако успеем да го забележим.
Позволете ми тогава да ви представя тази
книга и тази техника с радост, с надежда и защо не с увереността, че всичко това ще ви послужи, за да живеете по възможно по-красив и по-добър начин.
