на нуждаещите се семейства в общността. Семейство Стрейндж управлява благотворителната организация почти от основаването на града. Това е традиция.
– Семейство Стрейндж (Странно)? Ако продължи да повдига вежда, тя ще отлети от челото му завинаги. – Това е евфемизъм или истинското им име?
– Никога не бих измислил нещо подобно. Гейбриъл го удари леко по рамото. – Семейство Стрейндж на практика управляват този град. Кметът долу… Той хвърли поглед към цветарския магазин, в който Холи беше изчезнала. – Холи е една от тях.
– И мистериозната Айви също? Никълъс не можеше да скрие любопитството си. Приятелят му обикновено не се интересуваше от жените около него, освен ако не искаше развлечение за една нощ, а дори и тези бяха малко и на рядко.
Гейбриъл въздъхна. – Да, и виждам, че имаш още въпроси. Заинтересуван си повече от Холи. Ако искаш да научиш нещо повече за семейство Стрейндж, ще трябва да участваме в надпреварата с горещ шоколад. Довери ми се. Всички те ще бъдат навън и ще участват по някакъв начин. Той замахна към него. – Хайде да влезем в един от магазините и да купим нашата чаша с Дядо Коледа. Всички ще имат такива.
Никълъс се примири с това, което Гейбриъл предложи. Какво друго имаше да прави в това мъничко селце?
ГЛАВА ТРЕТА
Холи занесе коледните звезди в Серендипити Лейн и ги постави на тезгяха. Айви трябва да е в задната част на магазина, понеже я нямаше на гишето. Те нямаха никакви клиенти и звънецът би трябвало да я извести за пристигането на Холи. Тя би трябвало да излезе всеки момент за да провери дали някой се нуждае от нейната помощ. Холи се взираше във вратата и хапеше долната си устна. Сестра й не би се зарадвала, че бившият й приятел се е върнал в Залива Кисмет.
Габриел беше любовта на живота й, но той я изостави заради обещанието за слава и богатство. Сега той беше контузен и може би никога повече няма да може да играе футбол на професионално ниво. Не искаше да казва това на Габриел. Сигурно е болезнена тема за него. Трябваше да го попита защо се е върнал и колко дълго смята да остане. Ако приятелят му не беше породил тези луди чувства у нея, тя би го попитала. Дори не си направи труда да научи името му. Ето колко безумно той я накара да се почувства. Холи все още не можеше да повярва, че е разляла цялото си кафе върху него. Какво ли си е помислил мъжът за нея?
“Оо” – каза Айви, когато дойде до тезгяха. “Това си ти. Започна ли надпреварата?”
“Да,” отговори тя. “Това ли са чашите с Дядо Коледа?” Всеки магазин имаше ограничена доставка за продажба на хора, които искаха да участват. Чашите предоставиха на всеки достъп до горещия шоколад, предлаган във всеки магазин. Всеки можеше да изпие толкова горещ шоколад, колкото можеше да понесе. “Защо не си ги извадила вече? Мислех че ще се занимаваш с това докато ме няма.” Тя трябваше да остане и да се откаже от кафето. “Дай да ти помогна.”
“Какво ти става?” Айви повдигна вежди въпросително. “Държиш се странно.”
“Добре
