Брахмачари не живее вкъщи, а в ашрама на духовния си учи- тел, като следва наставленията му. Смята се, че докато ученикът следва наставленията на духовния си учител, се намира в гуната на доброто, въпреки че още само развива знанието си. Такъв ученик още не е обучен, той няма собствено реализирано зна- ние, но се намира под влияние на духовната реализация на своя учител, изпълнявайки всички негови наставления. Затова много скоро той придобива всички признаци на духовно здраве. Чо- век, който се намира под влияние на гуната на доброто, развива увереност в себе си, знание, непоколебима решителност, твърда вяра в гуру и Кришна и желание във всичко да разчита на тях. Той изпитва щастие и не се привързва към нищо, върви по пътя на отречението. Когато преданоотдаденият е непривързан, това означава, че той развива отречение, което е необходимо за пре- кратяване на греховните дейности. Докато не се развие достатъч- но отречение, склонността към греховни дейности ще се запази. И така, обучавайки се в ашрам при духовния си учител, брах- мачари придобива уникален опит, който не е възможно да полу- чи, намирайки се в страст или невежество, под влияние на гуни- те на природата в обикновения живот. Всеки може да придобие щастие, независимо от привързаностите си. Но е важно човек да разбере как да бъде щастлив без привързаности! Този вкус брахмачари получава чрез служене на духовния си учител. Например за да се нахрани, той трябва да излезе на ули- цата и да проси милостиня. Когато получи дарение, ученикът го занася на духовния си учител. Така няколко брахмачари, жи- веещи в ашрама, излизат всеки ден на улицата, събирайки да- рения за духовния си учител. Във ведически времена, дарението се е състояло от ориз, понякога зърно, мляко, малко пари. Събра- ните продукти и пари брахмачарите носят на духовния си учител, който ги разпределя сам. Ако гуру не даде на ученика си да яде, той стои гладен, но не си позволява да се обърне към духовния си учител с молба: «Гуру Махарадж, вие забравихте да ме нахраните». Безкористният ученик се намира под пълния контрол на своя духовен учител, отказвайки се от правото си на избор. В ранна възраст човек лесно преодолява такива трудности, защото мла- дото тяло е предназначено за извършване на аскеза. Аскетизмът изостря разума и извисява до добродетелта. По този начин уче- никът, извършвайки аскеза, преминава съответната подготовка. След известно време детето пораства, превръща се в тийней- джър, в юноша и заедно с растежа на тялото му нарастват жела- нията и лъжливото му его. В тялото се случват потресаващи промени. Причината за промените е в това, че се събуждат желания за удовлетворяване на сетивата и независимостта.
В определен момент ученикът не е удовлетворен, намирайки се
под неотстъпния контрол на духовния си учител.
В тази връзка един преданоотдаден разказва история за от- ношенията си с гуру. Духовният му учител го контролирал по- стоянно и му казвал какво да прави. Само че в началото му било много трудно да