желае, в такава степен, че да присъства в самият акт на желание.
Желанието е това, което ни определя по същество, това което ни води и ни привлича, това което ни дава възможност да гледаме към звездите внимателно, за да намерим маршрута, и да знаем, че това което желаем ни показва пътя, който да следваме.
Парадоксалното е, че при желанието, може да стане без значение или с почти никакво достигането до обекта на желанието, това което има значение е актът на желание в теб самия, защото това е един вид енергия, която се е самовъзпроизвела и нараства, давайки посока на човека.
Желанието всъщност, има своя цел, иска да си проправи собствен път. Пътят, който всеки от нас трябва да измине, за да достигне до обекта на желанието си, но накрая не е важен върха на планината, а пътят, който е изминал. Алпинистът ще изпита огромно удоволствие, когато достигне върха, но това удоволствие ще бъде пропорционално на изкачването, което е трябвало да направи, на умората, която изпитва
на препятствията, които е успял да преодолее, на това, че е успял да надхвърли това, което си е мислел, че може да направи.
Това, което е важно, е да се желае, защото обектът на желание вече пристъства в акта на желанието, на желания предмет и само благодарение на това желание е съществувал и съществува пътя, и в този смисъл желанието ни кара да се движим от настоящото ни положение към това, което желаем, като се превръща в нашата задвижваща сила.
Този път, който желанието ни кара да изминем, тъй като над страховете и опасенията осъзнаваме защо искаме някои неща (всъщност да знаем каква е причината за това желание), ни води към опознаване на онази част от нас, която е създала желанието.
„Ако знаеш защо го искаш, ще намериш и начин да го постигнеш.“
Желанието е тясно свързано с действието да го постигнеш, да го видиш сбъднато. Немислимо е да има действие, когато липсва цел, а също така е немислимо да има цел без желание.
Следователно да желаем, показва, че очакваме нещо, което искаме да се случи, и което ни липсва, и че ние се поставяме в състояние на очакване, което отваря безкрайни пространства пред нас.
С акта на желание ние скъсяваме дистанцията между нас и събитието, въпреки че е огромна, така че ние метафорично имаме един път, маршрут, но ние възрастните сме скъсили този път, заедно с пространството и времето, като правим желанията точни, конкретни, които бързо да ни задоволят. Превърнали сме тази пътека на надежди, пълна с емоции в очакване на неизвестното, в една лесна магистрала, по която да се движим, където
