же. С. 216. Широкое использование целиком переводного «Златоструя» (А. Николов. Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X в.). София, 2006. С. 171–185) или переводных фрагментов «Шестоднева» (Д. Чолова. Върховната власт и управление в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в «Шестоднева» на Иоан Екзарх // Изв. на Ин-та за история. Т. 28. 1985. С. 216–236) для реконструкции болгарских представлений о чем бы то ни было кажется не вполне корректным.
4
О характере этих образований см. работы Г. Г. Литаврина: Славинии VII–IX вв. – социально-политические организации славян // Г. Г. Литаврин. Византия и славяне. СПб., 1999. С. 518–526; Этносоциальная структура славянского общества в эпоху поселения на Балканах (VI–VII вв.) //Там ж е. С. 527–538; Еще раз о занятиях и общественной организации славян на Балканах в VI–VII вв. // Там же. С. 539–547.
5
Литературу о нем см.: Кирило-Методиевска Енциклопедия. Т. 2. София, 1995. С. 113–114.
6
В последнее время эта гипотеза была заново выдвинута в работе: А. Николов. Указ. соч. С. 163–165.
7
Ср.: Пв. Дуйчев. «Именникът на първобългарските ханове» и българската държавна традиция//Векове. Кн. 1. 1973. С. 8.
8
Ив. Богданов. Именник на българските ханове / Изд. ОФ. София, 1981. С. 12 (далее – Именник).
9
Ср.: Е. Георгиев. Прабългарското летописание // Изследвания в чест на Марин С. Дринов. София, 1960. С. 372; Ив. Снегаров. Обществената мисъл в Първата българска държава (680-1018) // Славянска филология. Т. 5 (1963). С. 140; и др.
10
И. С. Чичуров. Византийские исторические сочинения: «Хронография» Феофана, «Бревиарий» Никифора. М., 1980. С. 36–37.
11
Именник. С. 12.
12
В. Бешевлиев. Първобългарите: Бит и култура. София, 1981. С. 100.
13
Именник. С. 11.
14
Там же.
15
В. Бешевлиев. Първобългарски надписи. София, 1979. С. 84–85. Далее ссылки на это издание приводятся в тексте.
16
C. Mango. Byzantine Epigraphy (4th to 10th C.) // D. Harlfinger, G. Prato (eds). Paleografia e codicologia greca. Atti del II Colloquio internazionale (Berlino– Wolfenbüttel 17–21 ott. 1983). Vol. I. Alessandria, 1991. P. 235– 249
17
См.: Бешевлиев. Първобългарите. С. 133.
18
Утверждения некоторых исследователей, будто эти надписи были похищены из самих византийских городов (С. Asdracha, Ch. Bakirtzis. Inscriptions byzantmes de Thrace (VIIIe-XVe siecles) //ArchDelt, 35, 1980. P. 264–265), ни на чем не основаны.
19
Заметим, что ни Римская, ни Византийская империя никогда не смогли додуматься до концепции эксплицитного провозглашения государственной границы.
20
Цв. Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България. София, 1999. С. 72–89
21
В. Бешевлиев. Първобългарски надписи. София, 1992.
