– Както и Моаре. Майката прегърна бащата и той я целуна по главата. – Тя тъкмо разказваше на Лили и на мен за това.
– Какво видя? Лахлън и Моаре попитаха в един глас, а гласовете им отекнаха в малката стая.
Лек ужас премина през Моаре. – Първо ти – каза тя, после се свлече върху стола от обзелото я изтощение. Денят и без друго беше дълъг. Между горещината и опънатите ѝ нерви, беше ѝ дошло повече от достатъчно за един ден.
Но тя трябваше да знае какво е видял Лаклан. Подпирайки брадичката си с юмрук тя насочи вниманието си към него.
Писък изпълни стаята преди той да може да говори, а Моаре скочи на крака. – Какво, по дяволите? Тя последва баща си и Лахлан до прозореца, където майка им, Самюел и Лили бързо се присъединиха към тях.
– Толкова много страх – прошепна Лили, а гласът ѝ трепереше.
Моаре пое дълбоко дъх, а погледът ѝ се закова в сцената, която се разиграваше навън. Гърлото ѝ се стегна от ужас. С треперещи ръце, тя се хвана за перваза на прозореца.
Двама мъже държаха вдовицата Пиер и я влачеха ритайки я от дома ѝ и крещяха. Моаре преглътна с усилие и ѝ се искаше да погледне настрани, но в същото време не може да спре да гледа. Искаше да избяга на улицата. Да помогна на горката стара жена. Да настоява мъжете да я освободят. Но всичко, което можа да направи бе да се взира.
Самюел каза: – И гняв... аурите им са огнено червени.
Лили се обърна, покривайки лицето си с ръце. – Тя толкова се страхува... толкова е разстроена. Защо я водят?
– Тя е невинна... – Лахлан поклати глава.
Бащата прегърна Лили с ръка. – Ела, момичето ми. Той я насочи към един стол и ѝ помогна да седне, преди да се обърне към другите. – Лахлан, най-добре сега да кажеш на всички какво си видял.
Самюел дръпна ръката на баща си. – Трябва първо да опаковаме каквото можем и да тръгнем. Той може да разкаже на момичетата, докато пътуваме.
Майката обгърна с ръце Самюел и го придърпа към себе си. – Тихо сега.
Моаре насочи цялото си внимание към Лахлан и захапа долната си устна, докато го чакаше да проговори. Тя бе готова да се обзаложи, че видението му съвпада с нейното. Може би бе видял липсващото парче, което да превърне видяното от нея в нещо смислено.
Той погледна тавана, издишвайки бавно. – Видях това. Той посочи към прозореца. – Вдовицата Пиер бе обвинена във вещерство и завлечена навън. Той сви юмруци от двете си страни. – Тя не е вещица. Просто е една самотна стара жена.
Моаре преглътна покрай бучката в гърлото ѝ. – Аз също я видях. На тъмно, мръсно място. Тя се страхуваше и умоляваше някого.
Силната ръка на бащата се отпусна на рамото на Моаре и тя наведе главата си към ръката му.
Лахлан поклати главата. – Страхувам се, че Самюел е прав. не можем да останем тук още дълго.
Сърцето на Моаре се сви. Тя не искаше да напусне Франция – да напусне Бастиен. Тя вдигна главата
