“Добре. Ще го имам в предвид. Имаш ли планове за довечера?”
Това би трябвало да е неговият сигнал, за да каже нещо за това, че ще я прекара с нея. Жалко, че нямаше да се случи. “Нищо особено. Ще съм си в къщи тази вечер.”
“Ще гледаш ли посрещането на новата година по телевизията?” – попита тя, като наклони глава настрани.
“Може би. Не съм сигурен дали ще остана буден до толкова късно.” Той погледна към Каприша, която направи всичко възможно да се преструва, че не е там. Може би тя се опитваше да им даде малко уединение. Наш не можеше да бъде сигурен. “Трябва да тръгвам.” Той не каза и дума повече, просто тръгна толкова бързо, колкото краката му можеха да понесат. Сърцето му биеше силно в гърдите при всяка стъпка.
ГЛАВА ВТОРА
Наш всъщност избяга от винарната. Лейлия трябваше да тръгне след него… Той се държеше странно. Сигурно нещо го притесняваше, но той реши да не й казва за това. Тя нямаше представа какво може да бъде. Само да не беше обещала на Пърсивал Райт че ще прекара посрещането на Нова година с него. Тя все още не знаеше какви мозъчни клетки трябва да е загубила, за да се съгласи на това. Пърсивал беше добре, но тя не го виждаше като дългосрочен партньор.
“Прибирам се в къщи,” – каза тя на Каприша. “Ще се видим утре на лозето.” Винарната беше затворена за първия ден от новата година, но все пак беше работен ден за тях. Просперити Винярд беше дом далеч от дома. Намираше се на около петдесет километра извън града и имаше малка селска къща, част от имота. Тя го споделяше със сестрите си и всички те имаха спалня там, когато оставаха да пренощуват, но с бизнеса им в града, това не се случваше твърде често.
Лейлия отиде до колата си и влезе вътре. Тя запали колата и я остави да поработи няколко минути, за да загрее, след което включи на скорост и се отправи към апартамента си. Когато вече се прибра, тя взе бърз душ и се подготви за своята среща. Надяваше се да не съжалява за това. Пърсивал щеше да я води на някакво парти, което ще се проведе в Уичис Брю. Братовчедка й, Есмералда беше съсобственичка на кафенето. Те поръчаха няколко кашона с розово шампанско от Грейп Флейвърс за събитието. Използваха го за да посрещнат Новата година.
Тя изсуши косата си и я разчеса, докато заблести. След това тя облече дълга синя пола с цепка почти до бедрото и черна блуза с дълги дантелени ръкави. След това обу чифт сандали с осем сантиметрови токчета. Лейлия обичаше да се облича официално, когато й се отдадеше такава възможност. Жалко, че не намираше много възможности да носи красиви неща.
Почукване на вратата я извади от мислите й. Тя отиде да отвори. Пърсивал, насреща й изглеждаше елегантно в тъмен костюм и зелена вратовръзка, която съвпадаше с цвета на очите му. Той й подаде една единствена роза. “Не бях сигурен какво харесваш. Надявам се че това е добре.”
Лейлия взе розата и я помириса. Тя наистина обичаше всички цветя, но розите не бяха сред любимите й. Той обаче не можеше да знае това. “Благодаря ти,” каза тя. “Прекрасна е.”
“Ти също,” – отговори
