разправя! – Ей го, гледай го как се усуква наоколо, хленчи, като да не е мъж! Пък мен ме гледа като мечка и събрал цяла дружина да ме плаши. (Самодоволно засмян.) Ой, невидяло се макар! Като не ми даде една подолка да и напия менците по-миналата година, бях се зарекъл никога с мома да не захващам. – С тебе струвало да се завъртя, само него от кожата да изкарам.
Рада Ти белким за друго. Аслъ!
Христо. Смея се аз. – Не ме слушай.
Рада Само ти е силата си да покажеш.
Христо. Таквози ми е сърцето, Радо! – Като ще се женя и аз като всички, не ми хваща място.
Рада (дига с недоумение рамена). Какво искаш. Ти за всички няма да се жениш!
Христо. Искам мало и голямо да трепере за тебе, да ги накарам с кале да те обградят да те пазят… Дето в приказки се разправя как царската дъщеря са вардили – тъй да те вардят и тебе. Аз ще мина с мойте по-долци през огън и вода и пак на други няма да те оставя!
Рада Аз пък вече само едно гледам – да се сбереме веднъж с тебе, Христо! Другите каквото щат…
Христо. Да се сбереме, ама цял свят да обърнем. Всеки да ни познае!
Рада Сита ми е душата на крамоли и разправии…
Христо. Ти няма да се разправяш. Аз ще стоя насреща за тебе.
Рада Да ни прочете попа, да се свърши…
Христо. Чакай. Малко остана.
Рада Изкарахте ли черквата?
Христо. Изкарахме я. Иконите заръчали в Трявна. Дядо Милко един полюлей с билюри от Влашко ще докара.
Рада Хайде. Че начаках се вече с тази черква…
Христо. В друга черква исках аз да се венчейме, Радо. Не в таквази. Ех, не ме чуха! – Хем още като се върнахме – подир кърджалиите, – им виках: тази, с изин която градихме, я събориха вече, дигайте сега чуковете на своя глава!
Рада Нямат те твойто сърце, Христо!
Христо. Там сред село щяхме да я дигнем и свод отгоре и като корона щях да сложа!
Рада Те гледат една дупка – колкотода имат къде да се сврат.
Христо. Всички щях да сбера и пак всеки, като се изправи в нея, да сети самичък сърце си на място!… В таквази черква исках да вляза с тебе аз, да завъртят полюлея над главите ни – сватба да изкараме за помен на цяло село!
Рада Пак ще изкараме.
Христо (махва нехайно с ръка). Не би. Прекърщиха ми волята. Сега цял ден се делякаме само!…
Рада Изкарайте я вие веднъж, Христо. Пак нас в тази черква първи ще венчеят.
Христо. Днес-утре, малко остана вече. – Остави я ти нея, Радо! – Да видиш каква пендара съм поръчал на Граматика да купи за тебе. Тези дни го запопят, ще се върне и ще я донесе. Кога я окачиш на шия, като слънце ще светне. Две слънца ще ме греят – да разпръснат този прах, дето са дигнали пред очите ми майстори и зидари!
Рада Чакай – момите заприиждаха.
По пътя край върбалака се показват две моми, дигнали кобилици, идат за вода.
Христо бързо отместя котела си и Рада подлага своите да ги пълни.
