Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем. Татьяна Макарова
Чтение книги онлайн.
Читать онлайн книгу Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем - Татьяна Макарова страница 3
Другите жени, царски пратенички, си рекли: «Защо ли му е на царя царица без очи? Как ще се покаже с нея пред хората? Хайде да я захвърлим някъде в гората».
И като стигнали до една голяма коприва покрай сух кладенец, оставили момичето и отминали. Из пътя нагласили завистливата девойка, завели я на царя и му казали, че това е момичето, което щом се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а щом заплачело – маргарит капел от очите му.
Царят се венчал за завистницата. Чакал той тя да се засмее и трендафил да цъфне на устата й или да заплаче – и маргарит да падне от очите й. Ала тя нито се засмивала, нито заплакала, а царят все чакал, чакал.
А сиромашкото момиче било намерено от един старец, който го прибрал в къщата си. Веднъж то се засмяло за нещо и тоз час червен трендафил цъфнал от устата му. Девойката го дала на стареца и рекла: «Дядо, иди продай този трендафил в града и викай: „Трендафил за око, трендафил за око!“ И който ти донесе око, на него да го дадеш».
Старецът взел трендафила и тръгнал да вика из града: «Трендафил за око, трендафил за око!» Всички хора се чудели и никой не купувал трендафила. Щом стигнал до царските палати, старецът пак взел да вика. От прозореца се показала млада жена и попитала: «Какво продаваш, дядо?»
Той й отговорил: «Трендафил за око, дъще!»
А тя му рекла: «Дай го на мене!»
И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила.
Старецът занесъл окото на момичето, то го сложило на мястото му и прогледнало. Подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То отново заръчало на стареца да го продаде за другото око.
Той взел трендафила, отишъл в града и отново викнал: «Трендафил за око, трендафил за око!», но никой не купил цветето. Минал той край царските палати и от един прозорец пак се показала млада жена и го попитала: „ Какво продаваш, дядо?»
Той й отговорил: „ Трендафил за око, дъще!»
А тя рекла: «Дай го на мене!»
И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и пак взела трендафила.
Старецът занесъл окото на девойката, тя го сложила на мястото му и съвсем прогледнала.
Затъгувало един ден момичето и заплакало. От очите му закапали зрънца маргарит. То заръчало на стареца да иде в града да ги продаде, за да си купят нещо за вкъщи.
Той взел маргарита, занесъл го в града и пак го продал на царицата. А тя с купените трендафили и маргарит се опитвала да измами царя.
Много пъти старецът ходил в града да продава трендафил и маргарит. Слугите донесли на царя, че