е малък и бодлив, пука топката веднага. С малка остричка глава. Има четири крака, а сега познай кой е това.
Той е с червен клюн, с дълги крака. Той търси жаби из кални блата. Пролет лято той е тук, есен зима отлита на юг.
Тя на ягодка прилича, на черни точки е тя. По тях ти разбираш, на колко години е сега.
Белопера, дълговрата платноходка във реката.
Мъничко момченце, с бодливичко гръбченце. Бодлива му е дрешката, хайде всички бежката.
Хем живее в гората, хем гората му на главата.
Трънче до трънче наредени на едно пънче.
Сиво, свито, с игли покрито.
Птица съм. Имам жълти очички, като звездички.
Източа ли врата си прав, той става стълб за телеграф. Какъв ти стълб за телеграф! Наричам се…
По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/
Отговори
Той си имал една дъщеря.
Молвата за момичето с хубостта и с дарбите си. Когато тя се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел.
Сиромашкото момиче било намерено от един старец.
«Трендафил за око, трендафил за око!»
Тя извадила една малка кутийка, отворила я, дала на стареца окото и взела трендафила.
Царят изслушал приказка за едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му.
Царят заповядал жестоко да накажат царицата измамница.
Гатанки: Таралеж. Гъската. Елен. Щъркел. Калинката. Бухал. Жираф.
Иванка и Марийка – Иванка и Марийка
Марийка беше кръгло сираче. Тя слугуваше в една голяма господарска къща. От зори до мрак се трепеше горката Марийка. На обед господарката й даваше да яде сухи корички, а вечер трохички, сметени от трапезата. А господарската дъщеря Иванка се излягаше на пухени възглавници, лежеше до пладне и нищичко не пипаше.
Марийка реши да се махне от господарската къща и да побегне, където й видят очите. Когато настана нощ, тя взе хурката, къделята, вретеното и тихичко се измъкна от господарския дом. Отиде в гората. Дълго вървя между дърветата. Най-сетне се умори много, седна до дънера на един стар дъб, сложи главата си на мекия мъх и заспа дълбоко.
Събуди се късно. Озърна се наоколо, но не видя никъде жива душа. Само гласове на птички се чуваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непознатата мълчалива гора. Най-подир зърна една дървена къщурка, покрита с мъх.
Приближи се до нея, отвори вратата и влезе. Вътре нямаше никой. Леглото разхвърляно, огънят угаснал. На полицата наредени
