Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем. Татьяна Макарова
Чтение книги онлайн.
Читать онлайн книгу Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем - Татьяна Макарова страница 9
– Ще те науча, лъвчо, ама за тебе трябва друга свирка.
– Направи ми, човече, свирка! – рекъл лъвът.
Човекът взел едно доста дебело дърво, ударил го с брадвата, та малко го разцепил, турнал едно дървено клинче, та да държи цепнатините поотделно, и рекъл на лъва:
– А сега турни си тук предните крака, нали те са ти ръце?
Лъвът турнал нозете си в цепнатините, човекът измъкнал клинчето и дървото стиснало здраво лъва. Лъвът не могъл да изтърпи тия болки, опитал се да измъкне нозете си, но напразно – дървото стягало. Той пищял, ревал от болки и молил човека да го пусне. Човекът го пуснал.
– Е, човече, дотук ти си по-силен – рекъл лъвът. – Хем си по-силен, хем си по-хитър и умен. Но аз искам да премерим силите си още веднъж. Хайде да прескочим този ров.
Пред тях имало един доста голям ров, пълен с вода. Човекът погледнал, погледнал, па рекъл:
– Бива, лъвчо! Само че аз ще взема и третия си крак и ще скачам, аз имам три крака, а ти имаш четири!
– Вземи, човече, и рипай с третия крак! – заповядал лъвът.
Човекът грабнал една голяма тояга, изсилил се на овчарски скок и прехвърлил рова. След него се изсилил лъвът. Скочил и паднал в средата на рова. Той бил дълбок, широк и пълен с вода, та лъвът се удавил.
Така оттогава човекът останал най-силен, защото побеждавал враговете си с ум и разум.
Отговорете на въпросите:
Какво рекъл лъвът, когато дошъл при един човек в гората?
Какво направил лъвът с дървото?
Какъв бил ровът?
Какъв останал човекът оттогава?
Преразказ на приказката на руски език
Один человек рубил деревья в лесу. Лев пришел к нему и сказал: «Эй, человек, давай поборимся! Если я тебя поборю, то я тебя съем, если ты меня поборишь – ты меня съешь.
Человек ответил: «Если хочешь помериться силами, лев, нам не нужно бороться. Вот здесь есть толстое дерево, давай его срубим».
«Хорошо, – согласился лев. – Я его с корнем вырву!»
Человек взял топор и несколькими ударами срубил дерево. А лев и зубами, и ногтями боролся с деревом, сточил все зубы, но ничего не сделал.
«Видишь ли, лев, что я сильнее тебя? – спросил человек. – Я срубил дерево, а ты не можешь. Хочешь посвистим, и тогда увидим, кто кого пересвистит».
«Сначала научи меня свистеть!» – сказал лев.
«Я тебя научу, лев, но тебе нужна дудка».
«Сделай, мне, человек, дудку!» – сказал лев.
Человек взял одно довольно толстое дерево, ударил его топором, разделил его немного, воткнул деревянный клин, чтобы трещину разделить, и сказал льву: «А сейчас ставь сюда передние