беше наоколо. Неш беше благодарен, когато отиде да търси славата и богатство в Калифорния. Не му отне много време да постигне тази цел. Съдбата винаги го е огрявала.
Обективът на камерата се насочи към кълбото от светлини, което беше готово да бъде спуснато в полунощ, по време на посрещането на Нова година. Гласът на Гавин все още изпълваше високоговорителите на неговия телевизор. “Както виждате топката е готова да бъде спусната. Всичко, от което се нуждаем, е да стигнем до полунощ и тогава всички можем да посрещнем най-щастливата Нова година. За сега нека да проверим и другите станции в Лос Анджелис и Корбин Вейл.”
След това Наш изгаси телевизора. Смяташе, че е изпил достатъчно уиски, за да забрави за това че Лейлия прекарва вечерта с Пърсивал, но мисълта му продължаваше да се връща към нея. Дали тя щеше да целуне Пърсивал в полунощ, както Гавин възнамеряваше да целуне Джослин? Това му разстрои стомаха и той започваше да съжалява, че пи толкова много. Какво по дяволите … Вече беше пил толкова много, така че просто можеше да продължи. Какво имаше да губи?
Той погълна още малко уиски. Беше спряло да гори, тъй като мина през гърлото му преди няколко глътки. През стаята отекна почукване. Помисли си, че му се е причуло, но тогава се случи отново. Наш седна и се загледа във вратата с присвит поглед. Нямаше как да се добере до вратата, без да падне по лице. “Отворено е,” – изрева той. Не му хрумна да се чуди кой е дошъл да го види. Едва докато вратата се отвори и Лейлия влезе вътре. Какво правеше тя тук, по дяволите? Какво се е случило с Пърсивал? Ако я е наранил… Е, когато Наш изтрезнее, щеше да го накара да плати за всичко, което беше направил. Никой не наранява любовта на живота му.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Лейлия се взираше в Наш така, сякаш го вижда за първи път. Това не беше нейният приятел. Наш изглеждаше така все едно е… “Пин ли си?” Тя затвори вратата след себе си и свали палтото си. Ако беше пил много, ще има нужда от някой, който да се грижи за него.
“Може да съм изпил няколко глътки уиски.” Той вдигна бутилката, която беше по-малко от половината.
“Моля те, кажи ми че бутилката не е била пълна.” Какво го е накарало да пие толкова много? Беше Нова година, но все пак… Наш не пиеше много. “Дай ми това.” Тя взе бутилката от ръката му и я сложи на плота, извън обсега му. “Какво ти има? Цял ден се държиш странно.”
“Не може ли човек от време на време да пие ма спокойствие?” Той махна с ръка към телевизора. “Погледни, един от рицарите ти. Не искаш ли да видиш дали е готов да сграбчи купата на Холивуд?”
Лейлия хвърли поглед към телевизора. Гавин Дели определено беше на малкия екран и играеше пред публиката. Винаги е бил такъв. Мъжът се радваше на вниманието и се къпеше в светлините на прожекторите. Гавин беше привлекателен. Определено имаше качества на филмовата звезда и той използваше прекрасното си лице и мускулесто тяло, за да си прокара път. Единствената причина, поради която знаеше нещо за Гавин, беше заради привързаността му към Тристан. Някога
