главата.
Дончо. Защо си ги пълнила, защо ги изливаш! – Христа ще чакаш.
Рада Христа. Я си напълни котела, че се върни да му кажеш да дойде.
Дончо (вперил очи с недоумение в нея). Да му кажа да дойде… Че аз ли ще ви нося заръките?
Рада Какво ще ти стане да ми сториш едно добро. Или като си на Донча Арнаутина унука, ще ти падне честта?
Дончо. Приказват ти човешки, ти се подбиваш!
Рада Тъй зер, ами че как!
Дончо. Тряба някой като Сирака. Като кривне глава, да не му дири.
Рада Ти можеш ли кривна? Веднъж, тъй, да те видя само.
Дончо. Лесно се кривва. Когато на нищо не държиш, сам изправен като топола.
Рада Е, изправи се и ти топола – да те види и да те познае всеки!
Дончо. Топола сянка не прави. Радо. Ти ме знаеш от какъв корен аз съм издънка и – как съм отхранен.
Рада Бре, тебе. Теб самия искам веднъжда видя! Какво правил дядо ти, той го сторил и си отишъл вече!
Дончо. Дяда ми го знае и почита цяло село. Неговото име ний да не почерним, стига ни.
Рада Като ви стига – преживяйте само честта и името на дяда си и ти, и вашите из къщи!
Дончо. Ти у дома щеше да бъдеш като у вас. Не ти харесваме – иди пък у Сирака, хайде…
Рада Мен ми е дотук дошло удома. Няма все в тази махала да стоя. Омръзна ми! Като бяхме малки, не помниш ли: оставях овчарите от нашата махала, с подолци си изкарвах овцете.
Дончо. Помня. И тогаз, както и сега. Искаше, дето казват старите: да оставиш питомното, дивото да гониш.
Рада (дига рамена). Защо ти викам, търси си някоя питомна, като тебе. Да се радва на името и родът ти.
Дончо. Че тебе ще те зачерни ли моя род?
Рада Мене дивото ми тегли сърце. На питомно съм сита! Когато на Игнажден се оберем, като сегне някоя в съда да извади моя пръстен и запеят момите, аз затворя очи да видя какъв момък ще ми излезе на късмет – жив да го видя.
Дончо. Ти аслъ все със затворени очи си дириш късметя. Той пред пряга ти – ти си затваряш очите.
Рада Какви момци ми са се мяркали!
Дончо. Амй аз някога не съм ли ти се мярвал?
Рада Ти? Ха… Че откогато съм се родила, откогато се човек помня, все тебе гледам през плета. За тебе ли ще зема и по Игнажден да бълнувам.
Дончо (дига рамена). Сирака е по-преден от мен… За него пък бълнувай. От пладня ела тук на чучура да го причакваш.
Рада (с насмешка). Ами тебе ли да дойда да причаквам, бре! Че тебе виждам, когато излязваш и когато влязваш. Знам какво мислиш – какво ще ми кажеш, знам. И на чучура ли да те причаквам. За какво ми си?
Дончо (въздиша). Откогато ти се завъртя ума подир Сирака, не ти трябвам вече. Пък мене ти още по легна на сърце оттогази, Радо.
Рада (дига рамена). Да не са се свършили момите по света
