style="font-size:15px;"> Дончо. Тебе ти се досвидя, дето ми я даде.
Рада Аз китка досега никому не съм дала. Който иска, не пита. Той ще налита, аз ще се браня. Ако ме надвий, нека я земе.
Дончо. От мене защо не се брани?
Рада (с присмех). А-ах, да махна два пъти, и ще се разтрепереш за името на дяда си.
Дончо (обидено). Тъй ли?
Рада Пък и на тебе ли ще зема да се преструвам… Да се закачаме. Чунким не се знаем и двама.
Дончо (като и хвърля китката). Не ми тряба. На ти я!
Рада Само да ми ягмисаш цветете.
Дончо. Не съм то ягмисал.
Рада Аз имах кому да го дам.
Дончо. Пак му го дай!
Рада От земята, хвърлена китка ще му дам.
Дончо. Ами все от чело ли за него?
Рада Защо? Или той като е сирак…
Дончо Сирак съм аз. Ти и майстор Брайно му дадохте преднина на цяло село на главата да се качи. Той не е сирак!
Рада На когото е дадено да излезе напред, той и без людска помощ…
Дончо. Дадено! От кого? Какво е той по-преден от мене?
Рада По-преден, че те задгърби.
Дончо. То още не се е минало. Чакай. Ще видим. Аз днес на градежа му наведох носа – да се дига пред мене – няма да го оставя!
Докато Рада и Дончо се разправят, откъм черква се приближава Христо и без да го видят те, той се изправя помежду им. Христо е Дончова пора момък, но по-пъргав от него, препасан с кожена зидарска престилка, поопръскан с вар – иде тьй, както си е работил.
Христо. Ти какво правиш тука?
Дончо. То не е твоя работа.
Христо. Ти и тука ли мислиш ще се намери някой като уста Драгана да ти земе страна?
Дончо. Страна съм си аз.
Христо. Каква е тази китка?
Дончо. Теб като не ти мина на градежа, тука ли дойде да си изкарваш?
Христо. На градежа ний пак ще се разправяме. Какво е туй цвете, те питам?
Дончо. Нямам сега време за разправии и тука.
Христо. Като нямаш – защо си се спрял да и крадеш китката?
Дончо. Спрях се. Ай тъй. И на теб сметка ли ще давам?
Христо. Че кой си ти?
Дончо. Аз не сбирам като Коняра дружина, мома да крам. С Биляркиния син не съм ходил по седенки и черкова на своя глава не смятам да дигам.
Христо. А-а, ти само което ти е на пай, него пазиш. Черква под земята правиш – да има де да се къташ ти – и другите като тебе.
Дончо. Ще се кътаме. Теб ще гледаме?
Христо. Затуй си сбрал дружина! Черква да градиш и момите да вардиш!
Дончо. Няма да ви оставим като кърджалии да връхлитате върху махалата, момичетата да отвличате.
Христо. Пъй да се не види макар! Дигни тогази едно кале, че се затворете в него да ги браните.
