н Вазов
ИТАЛИЯ
Ненадейно сред морето…
Ненадейно сред морето малко
птиченце прифръкна
и треперишката, клето,
из краката ми се вмъкна.
Аз му рекох: "Здравствуй, пиле,
сящам твоята съдбина,
тук приятели ще бъдем:
ний сме скитници двамина."
Параход "Euхin" май, 1884
Нощ
Луната свети
тихо отгоре,
корабът плува
по синьо море.
Песен оглася
тез пущинаци
и ме възнася:
пейте, моряци!
Вълните гладки,
кат огледало,
в сънища сладки
всичко заспало.
Небето плува
в светлите бездни,
Морфей царува:
пейте, любезни!
В таз нощ кристална,
някъде в бденье
душа печална
мисли за мене,
бури бълнува
и мен – в чужбина
тя споменува:
пейте, дружина!
По морето
Вълни, къде търчите?
– Във безкрайността.
О, дни, къде летите?
– Се във вечността.
Къде ти, облак, плуваш?
– Във синий ефир.
Орел, за де пътуваш?
– За горния мир.
А ти, любов? – Към бога.
Ти, радост? – Не знам.
Надеждо, ти? – Не мога
ответ да ти дам.
А ти кога ще тръгнеш,
скръб! – гостенко зла?
Фръкни! Защо не фръкнеш?
– Аз нямам крила!
Да фръкнем, душо, да фръкнем
Да фръкнем, душо, да фръкнем,
да фръкнем горе в небето,
за нас е чужда земята,
за нас е тъмно морето.
Нали се тамо изчезват
въздишки, шумове земни?
Да фръкнем, душо: небето
тъгата наша ще земне.
Морски зефир
Зефире приятни, ти вечно кръстосваш
просторите морски безкрайни,
отдека тоз хлад благовонни доносваш —
тез стонове, песни омайни?
– Хладът упоителни взех от морето,
от страстний възток – аромата,
ефирната песен приех от небето,
въздишките взех от земята.
Олимп
Олимп, де твойта слава?
Де твойте богове?
Зевс веч се не вестява
по тия върхове;
не фърля мълний бесни
въз трепетния свет
и своя хор небесни
не свиква на съвет.
И дремеш ти в почивка
велик, безгласен, гол,
под бяла си покривка,
кат овдовял престол.
Мраморно море
Бездната
Мойто дъно не измери
никой ум, ни oко.
Глас
Може би едното сърце
да е по-дълбоко.
Рало и лодка
Рало
Аз браздя полята,
дигам нива злата.
Лодка
Аз вълните поря,
с ветрове се боря.
Рало
Родните полени
мили са за мене.
Лодка
Мойта скорост гони
други небосклони.
Рало
В мирните долини
моят век ще мине
Лодка
В бурите опасни
мойта младост расне.
Рало
Бури аз не зная,
нито ги желая.
Лодка
Сред
