Кажи, спокоен ли си в гроба?Отдавна в твоя лоб, де гений грял,
подземни черви се въвряха…
По-люти бяха червите без жал,
кои приживе те гризяха.
Ти много идоли вдига, ломи…
последний викаха – свобода!
Заспа, а твойто име се гърми
на Омира под небосвода.
Ековете
I. Скиталец беден по светът
Скиталец беден по светът,
аз не намерих никой път
душа – душа си да излея,
да кажа за какво копнея
без колебанье и без страх:
тук укор вдигнах, тамо смях.
И злобна ярост ме връхлете,
и викнах: "Вий, кои без жал
убихте моя идеал
и моя бог, да сте проклети!"
Но чух там отзив: "Клетий! Клетий!"
ІІ. Отидох в тъмните гори…
Отидох в тъмните гори:
"На вас, извиках, поне мога
да изповядам, кат на бога,
пожара, дето в мен гори.
В мен има демон, демон страшни:
аз искам щастие, но то
не е ни в корист, ни в злато,
ни в мир, ни в радости домашни…
Аз друго търся, като луд,
но страх ме е да бъда чут:
Аз искам: слава, слава, слава!"
И екът рече: "Лава… лава!"
III. Бегах в задрямалия дор…
Бегах в задрямалия дор
и рекох: "Слушай мойта бол!
Аз мрачен сьм, но ощ съм млад,
в мен злото всичко не погуби,
аз търся в тоя красен свят
душа да любя – да ме люби,
душа, но чиста от разврат,
душа без маска, без преструвка,
що дава нектара без яд
и на гореща си целувка
не туря никаква цена…
За таз душа, душа една,
бленувам, мисля и лудея. "
Но екът рече: "Де я?… Де я?… "
IV. В усои страшни се найдох…
В усои страшни се найдох,
де вятър даже не дохажда:
"Усои диви, аз дойдох
със мойта мъка, с мойта жажда.
Вий нямате ли у нас кът
затулен, таен от светът,
къде поетът да отдъхне,
да найде тишина и мир,
къде сърце му да заглъхне —
да няма струни, ни кумир, —
където бремето да снема?"
И аз чух отзив: "Нема!… Нема!…"
V. Дойдох в пространното море
Дойдох в пространното море,
де нищо не цъфти, не мре.
"Море! Вълни! Стихия, вечност!
Дълбоки бездни, безконечност!
Кажете ми: Що е живот?
Що е човек? И кой го праща
в света за мъки, скръб и пот?
Защо той мре, защо се ражда?
Къде е висшата му цел?
Дали в задгробния предел?
Или в борбите на живота?
Или на страстите в хомота?
Защо е той – безсилн роб —
от люлката до самий: гроб
проклет за битка непрестайна?"
Морето рече: "Тайна!… Тайна!… "
Славянският звук
На една руска пътешественица в парахода
По
