автомобил, на марката «Жигули» със сини номера и надпис отстрани на ВОЕННОТО, полицията все още не е измислена в Русия, те се качиха да проверят тъмната страна. След като се увериха, че всичко е в съответствие със закона и никой не може да вземе оставени пари, те настроиха своите превозни средства успоредно един на друг, около недвижими имоти, които включваха биосорти… Двама с картечници, палки, газови кани, ботуши и шапки излязоха и се насочиха към сергиите на азиатски търговци на «шаурма», под контрола на граждани на Руската федерация, с националност на мароканци, които дори не разбираха най-вече руски, но бяха граждани, и то до киоска с надпис «GAY SHAURMA FOR PUTIN AND TUMP». Защо такова име бяха, вероятно, преводачите вероятно бяха с хумор. Шофьорът с пистолет, остана в колата до кормилото и изведнъж?!
Аз, спазващ закона гражданин на Руската федерация, съм руснак по националност. Пристигнах от СССР, Република Казахстан, където ме биеха цялото ми детство, защото бях просто руснак. Въпреки това, когато пораснах, вече ги победих. Но това е различна история и сега се върна към сюжета: Аз, спазващ закона негражданин на Руската федерация, по националност – руснак, уважаван осъден, майор от ФСБ, пенсионер, инвалид и всичко това в комбинация, особено след като знаех всичко това задочно, нито където не го беше, изведнъж се събуди от мъчително хъркане от съседна кабина и, за да бъда по-точен, усещах затворената, нощна, квадратна стая около мен и тавана отгоре. Усетих всичко и не си спомних или не разбрах къде съм?! Стените смазаха ума ми така. Реших да се кача на «мини сцената», където седях преди, и кракът ми падна в дупката и там всичко е като в залив. Изкрещях и се събудих с ритмично хъркане, мечтая за дъщеря на генерал, другар сержант и шофьор на непълно работно време. Той се уплашил и дори трепнал като циганин, като смазал гърдите си, но веднага оценил ситуацията, но не повярвал в призрака. Аз, не до умението, ругаех за помощ, опитвайки се да пробия поне някаква дупка в заобикалящата една от стените, но трудовете ми бяха безполезни и хъркането не спираше.
И в това време, от другата страна на тоалетната, един колега шофьор на колесницата, сержантът вече беше извикал подкрепления и двама, не очаквайки арабска храна от тесто и пиле, котки и кучета, купени за нищо, вече тичаха на помощ на колега и колега.
Чух гласове от другата страна на кабината, но това не помогна за намаляване на главоболието от махмурлук.
– Кой е тук? – попита един от тях.
– Ето ме и кой сте вие? – попитах аз.
– Аз? сега знаете…
– Разбийте замъка!! – попитах другия и не беше трудно да се направи това с цевта на щурмова пушка. Вратата се отвори. Пред мен стояха трима изненадани непълнолетни, един, между другото, с кръстосани очи, в униформа, подобна на полицая. Тогава ме заведоха в най-близкото полицейско управление, а тоалетното хъркане никога не утихна.
Пазачът
