добитъка, го хвърли, а! Да!! Да!! – възкликна три пъти Методий.
– Да!! Да!! Да!! – Три пъти Лиси го удари в очите.
След половин час вече поръчахме двеста грама и щяхме да оправдаем нашите недоразумения. И така цял месец, докато Методий не обедня. Хубавото е банкова карта. Икономически…
бележка 5
Жълт сняг
– Това беше в онези далечни без юридически времена, когато тундрата беше човек. Повдигнете подмишницата на човека от тундра, половин ден, спуснете подмишницата на човека от тундра, половин нощ. И въшки живееха върху него. И за да погледнем отблизо сто процента визия, това изобщо не бяха въшки, а мамути, полярни мечки, елени в края и прасета. И тогава всички наричаха чукчи – хора, тъй като те бяха единствената порода, живееща в тундрата. Човек от тундра ходи с вдигната подмишница и я одраска, докато чукките при ярангата преживяват ужасна буря. Подмишницата спря да драска човека на тундрата и бурята утихна. А чукките напуснаха домовете си в тундрата и веднага му благодариха за чистия бял сняг с жълтата му урина. И тундрата стана като липса на витамин в организма, като акне по тялото. И всичко това се появи и всички започнаха да танцуват, но тихо жълтите сокчета започнаха да изчезват, някой ги открадна и остави дупки. И тогава местният чукочски бездомник Сережа, когото всички наричаха «жълт сняг», продължи историята си, мъжът от тундрата му нареди да намери крадец и да го изкопае сурово. Всички чукчи погребаха в снежните валове и, гледайки, чакаха и бяха изненадани. Оказва се, че децата им се оказали крадец, който смятал тези ледени за петел, които продават на базара. И тъй като бебето се роди, те му казват:
– Не яжте, копеле, жълт сняг!! – и го бийте, бийте го предварително, особено по главата.
Като цяло, Сережа-Жълтият сняг изглеждаше млад, на двадесет и седем години, останалото е като това на чукките. Той отиде до Централната библиотека и събира бутилки по пътя. Веднъж той започна да изчезва с дни. Всички бяха различни, но любопитни. Когато се появи, беше разпитан. Той мълчеше. Но веднъж той беше пиян и Сережа Жълт Сняг призна, че скоро ще се ожени.
– И на кого? – последван от въпрос.
– Да, има половината от сърцето ми, тя живее в региона, макар че вече е на шестдесет и една години, за това няма нужда да прави деца, вече са осем. Тук ги храня и възпитавам, както ме възпита баща ми, а баща му беше негов баща, а баща – баща, майка му, защото беше бащинство. – Серьожа се размърда в ноздрата си, извади козела, погледна го и го изяде. – Обичам Chupa-chups, обаче, дава умни мисли. Е, не много отдавна намерих ничия къща. Той се качи там, погледна, имаше достатъчно място за всички: жена му, и мен, и децата. Вярно, старецът съжалява, затворен за дванадесет години. Но все още млад, глупав, само четирийсет чука. Аз го научих, но той не повярва на моя опит. Е, лятото все още е тук, затова реших да направя евро ремонти в къщата, вече си купих замазка, цвят, четки. Вярно, някои лели влязоха: «Какво правиш?». – питат те. «Ремонт». –
