вече клоунираха, въпреки че горещината беше зад граница плюс тридесет, а той също носеше зимна шапка. И казва, без да иска, че сутрин е студено от риболов, и драска или раменете, после дупето, след това шията, подмишницата или подметката, без да сваля обувките си, след това слабините и други места. И това е вярно.
Вкарахме Фиона в подмишница в клетка и го поставихме на пейката за чакащи. Той се оттегли на гърба си и хъркаше, отваряйки устата си за най-много, което не искам, от което слюнката бавно изтичаше и се объркваше, застлана с коса на брада и мустаци. Мушкайки се по слуз, мухите бяха лепкави, като отровна мушица от комари. Серафим гърмеше, докато седеше. И се опитах да скрия остатъците от пари в подметката, където имах вграден кеш-кеш. Изведнъж решетката се отвори и най-здравият, вероятно от цялата Централна дирекция на вътрешните работи, влезе вътре, андроид с пистолет на рамото. Бавно, изяждайки очите си, разгледа chmyr, след това, докато орелът хвърли поглед към азиатските близнаци от различни епохи, те вече се забиха от очите на пазителя към стената, отваряйки тесни прорези за очи към пет монети от рубла, извикаха нашите зеници и погледнаха спящата Фиона, който дотогава в устата му кръжаше рояк мухи, наподобяващ фунията на торнадо. Серафим отвори лявото си око и каза:
– Командир, довърши го! – и дежурните в бара, пръскайки не вдигнала слюнка в кръг, смеейки се. Червенокосата в бронята спокойно, скърцайки с костите на шийните прешлени, завъртя глава, без да се движи и фалцето, тоест с глас като малко момиче, той взриви:
– Ти, мъдър човек, с нещата да вървим.. Бързо!!
Серафим бавно поклати глава, за да хване очите на настойника заедно със зениците си, бавно се изправи и излезе от шофирането.
– Име. – попита дежурният.
– Аз?! Отец Серафим! – гордо отговори старият монах и го погали по брадата.
– Казах, пълно име!! – пристигна дежурният. – или отидете в камерата за три дни.
– Едър рогат добитък Сергей Байтулеович. – обидно нарече името му светски Серафим. – Ще го проклина. изсъска той.
– Какво?? – попита ченгето.
– Казвам, че носех това име дълго време, преди постригването и приемането на вечеря в безбрачие. той отново заяви и изсъска. – Ще го проклина.
– Точно сега ще те карам между краката с бухалка. – изръмжа вторият, застанал на гърба на бащата на светеца. – Точно така, вече е нощ?!
– Сутрин – Говеда, а вечер.. – седна до него.
– Това не е така; вече двадесет години съм верен. – Започнах да боледувам като дете, чиито бонбони бяха отнети.
– Ей, Серафим, той е червенокоси..
– Той е Чикатило. – След като прекъсна, добави здраво ченге.
– Виждали ли сте мощите на вашите тезоси?
– Да, о, шефе!
– О,
