някъде и да облагодетелства държавата и хората, но демократичният хаос в страната го превърна в сън … – Ето, вземете награда. – изтръгва ме едно смучене на сметката и бързо бяга, скачайки в неговия Лексус и се откъсна. Чаша чай и две колбаси в тестото, благодаря, че спестихте десетки хиляди и крадците със завързани очи. Но стотинките трябва да бъдат спасени. Да, тук има много хора и всички вървят. А цената е бясна и продължава да расте. Колкото по-бедни са хората в страната, толкова по-скъпа е цената.
Какво е тук?! Стоя и гледам как друг човек изпитва минувачи. Виждам хора да стърчат и да не кипят, бира гадно и бездомник. Той иска нещо и веднага му се навърта.
– Скъпи!!! Помощ за хляб, дай дреболия пари?! – казва мистериозен просяк.
– Махай се, другарю Хю!! – намеси се човекът в разговор. – Иди да крадеш, воня!! – отчупи той. – Омръзна ли ви от бездомни хора?! – усмихна се човекът. Лох обърна внимание на него, разгледа го и зае началната си позиция, като взе човека за нивото му на гражданин. – продължи той. – Само си купих бира и наистина няма да пиеш.
– Да. – изтегли той. – Току-що купих бира, едната идва: «Дайте ми две рубли?», Отпи от глътката, а другата: «Помогнете ми да тръгна с метро, просто ме пуснаха от ченгетата.» Нашата доблестна полиция отнема лични пари? Някакъв абсурд, по телевизията казват точно обратното.
– Хм да! – подкрепящ скочил смукач. И той продължи:
– Той отпи още една глътка: «Помогни ми, брато, тъмница …“, вече отпиваш от седмия … – подчерта той.
– Дванадесетата. – Спечелих го над човека с помощта на невро-лингвистични техники за програмиране и съветите на Карнеги.
– Какво? – Не разбирам Лох.
– И вие сте дванадесетата…
– Защо?
– И понеже самите ние сме уморени от този живот, зима, объркване в страната. Вече боли душата. Затова решиха да организират Независима обществена организация за бездомните, накратко: NOBL! Вече наемаме офис и помагахме много с жилища, работа, пътуване до вкъщи, защото за нас документите са маловажни. Това е работата на паспортните бюра и FMS. Честността е в сърцето, а не на хартия. Каква мярка вземете, Бог ще ви отплати…
И гофът отвори лопатата, а зад гърба му ченгетата вече изгориха човека и чакат Магариците. Обикновено това е бира и шаурма. Но аз не се задушавам, не искам да се плаша от чантата, не се натъквам често на това, но малка преса от сметки за клетките изля и пожела просперитет, а човекът му благодари и бързо изчезна…
Фу, той напусна полицията, но не и своята. Когато се срещнеш, това е твоя собствена и затова отиваш и харчиш. Така се оказах моя и отидох при двойка.
– С тлъст, може би, приятел на Зьома, красив, видяхте го като Лаз… Но аз взех ченгетата върху себе си, видях ги, те ме примамиха?
– Кой си ти? – изплашено попита човекът.
– Аз съм същият като теб, щипка… ами да споделяш или да
