По принцип ще отидете до спешното отделение. Ще попитате г-н Иванов. Той ще отговори: «Аз!». Казвате: «Раждането премина добре, но поради мутацията, гените не се побираха и черното дете се роди. Разбираш ли?».
Посегнах към чаша. Лекарят го задържа.
– Разбрахте ли?
– Да! – нервно изригна от душата ми и аз с глътка изцедих чашата. Сложиха ми бяла роба, шапка и я изхвърлиха от офиса. Добре, че успях да изпразя чашата. И сочейки вратата на спешното отделение, старата мая даде да се почувства.
Излязох и попитах хълцане.
– Кой е Иванов? Ick.
– аз!!! – забих в ушите ми.
– Слушай, брато, раждането мина добре. – гледайки го като водна кула, продължих, но главата ми беше уморена, а врата ми изтръпна и аз спуснах погледа си към пъпа, изправяйки главата ми. – нормално, ik, преминало, ik, раждане. Да!!! Но ти чукаш мина с вода, нали? И тогава се роди мръсното дете, т.е., те нарекоха Генуа! И моето име е Вася. Разбра ли?
бележка 12
Трима грузинци Саакашвили…
Бързам, искам да кажа на пазара и мисля, че извинението е лицемерие към Бог и насърчаване на злото, защото ако се извиниш веднъж, може да хареса как да крадат, убиват и подобни действия. Трябва да се покаем само на Бога и да разчитаме на Неговата милост, защото само Той има право да прощава, а хората се молят за прошка в молитви, тоест: Прощавайте ни дълговете си, така както ние прощаваме на нашите длъжници и не ни водят в изкушение, а избавяме нас от Злия. Следователно е по-лесно да не извършваме зли намерения, за да не се молим Бог за прошка. И Извинението на обидените е пасивна наркомания, която все още се иска от Душевното съзнание за извинения и следователно причината за това. – Помислих и започнах да си спомням какво търся и от какво имам нужда. Той спря, огледа се – пазарът на колективното стопанство вече се затваря. Мнозина събират бавно различните си стоки. Колесни товарачи отнемат пълни колички на контейнери, а аз стоя и помня причината за присъствието ми тук. Много мисли ми идват на ум и то само когато няма химикалка под ръка. И този път мислите ми са как конете ще ускорят своето съществуване и кой знае дали ще ги запомня отново, някъде в офиса си, да ги оправя за вечността, а сега си спомням още нещо… Спомних си и започнах да търся с темпото, от което се нуждаете, защото пазарът се затваря и преди да не мога да го посетя поради работата, към която съм тревожен и съвестен. Гледам, първият грузинец стои зад тезгяха, пред него е варел и надписът върху него: «жива риба!» Качвам се до него и питам. Нашият град е малък и във връзка с професионални дейности познавам почти всеки жител по име и фамилия. Накратко, обръщам се към него по име.
– Здравей, Genatsvale! Поздравих го.
– Кабаре Джеба, брат! – отвърна той радостно.
– Какво, продавате жива риба?
– Да. – неохотно отговори той. Защо неохотно? И понеже той ми е съперник, той постоянно досажда жена ми. Погледнах в цевта и попитах.
– И какво
