В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски
Чтение книги онлайн.
Читать онлайн книгу В дена. Хумористична истина - СтаВл Зосимов Премудрословски страница 15
– Мдаааа!! – надраскайки ябълковата ябълка, възрастният лекар изтръпна. – Ти, малка майка, момче. И с дефект в цвета на кожата.
Махайки с глава, от рамо до рамо, отдясно, отляво:
– О, о, а, а! – щракна мадам Мадам Иванова, убита с камъни от медицински морфин. – Докторе, о, скъпи докторе! – Моля се в Христос, измисли ли нещо? О! Не казвайте на съпруга си?! Той е готин бандит. Какво и аз отидох в Папуа Нова Гвинея сам.., Оая, да напиша тезата си, уау., За местните групи там., Да!! О, долари, долари плачат!! Парче косачки (1000 долара), иначе той е уязвим, убиец от шесто и най-високо ниво, може да убие моята царевица и вие, може би аз.
– И аз имам общо с това? – изненада лекарят.
– Майната му, накиснете се, как да пиете!!
– госпожо, млъкнете, трябва да ви спаси, имате пориви под пъпа и над коленете… Mdaaa.. Нещо, което ще смятаме за научно. Лена! Хелън! – Той се обади на млад стажант, местно медицинско училище., С името глухарче.
Глухарчето Лена, стягайки задника си и кокетливо чакайки с нея наоколо, се облегна на лекаря.
– Да, Путин Доналд Тръмп. Готов съм…
– И защо имате името глухарче?
– И това, хехехе. – покри с длан дългия си нос червен моп, който се отплаща само при прихващанията, но изглеждаше като девствен. – по тип ме намериха в зелето и се радвам.
Лекарят я огледа, все още не набръчкана, стройна фигура и, разширявайки очи, пое дълбоко дъх на парфюм и разтърси миглите си.
– Леле, крадеш, ще отидеш до спешното, попитай г-н Иванов. Ще му кажете, когато той отговори, че раждането е станало в нормален нормален режим, но поради мутация, гените не се сближават и се ражда черно дете. Получавате ли го?
– Да, господин другар Путин Доналд Тръмп. – и медицинската сестра гордо изчезна във вратата. Оказва се в спешното отделение и казва:
– Здравейте, а кой е г-н Васил Иванов?
Става и отговаря шумно:
– аз!!!!
Тя го погледна нагоре и надолу, вдигна врата му до краен предел, масивните му мускули, особено около раменете и врата му и уплашени, отвориха страх очите, устата и ноздрите си. След като тя отстъпи и се върна зачервена при лекаря.
– Опасявам се, господин другар Путин Доналд Тръмп. Той е толкова голям, силен и тъп. – И ридаеше с горчиви сълзи. Лекарят хвърли подгъва на халата си и избърса очите си, мажейки по лицето си гъсти желеобразни сълзи, подобно на почистваща дама, изтриваща годишен прах от прозорец. Потвърждавайки това, той също вдишва четката й, спуска мухите и се опитва да продължи рендето, но Леночка, отблъсквайки се, изтича в кабинета за лечение и, затваряйки се отвътре, задряма на дивана. Ако свинските й хъркания не бяха чути в коридора, тогава местните болни другари щяха да счупят ключалката на вратата, те искаха да се измият.
Тялото