се подхлъзнаха от другата страна на скалата, закачвайки една трета от бягащото стадо и осем жълти села. Имаше жертви не само сред хората, но и сред местните жители. Преминахме в трапезарията отляво и не се предавахме, а ходихме, сякаш нищо не се беше случило.
Обяд на лош ден!!
След кисело ядене, отново продължихме заслужената си почивка в местен мащаб, дадена ни от мащеха ни в чин полковник. Хващайки Духа, сержантът му нареди да се изкачи на висока скала с перваз, от който можеше да види цялото старо село, останало далеч от прохода на лавината. Или по-скоро неговата чаена къща, в която местните бездомници седяха с дни. Задачата му беше да разпръсне посетителите с помощта на автоматична опашка по соломен покрив на местно кафене, съседно на търговската част на това удобно място.
Старата Гиви бавно, стискаща се, се приближи до кръчмата. Съсед, който го забеляза, му махна и го покани гостоприемно на масата си. Старият Гиви не обърна внимание, сякаш се отвърна и, като обърна носа си нагоре, седна на свободна маса. Дебел сервитьор долетя до него, за да скочи.
– А майката, баща, уа, уа, как е здравето ти?
– Какво е сляпо, шчто, не ме виж жив!!
– Какво е дошло?
– Поглъщайте Ей. – изръмжа дядото. – Да?!
Мазният сервитьор погледна старата Гиви, повдигнала вежди нагоре.
– Дай ми барбекю, да?! От такова, от здравословно месо, което беше здрав овен. Чисто нарязани с нож… Здрав кебап. – изпъкна лявото му око и присви дясното си, повдигна малкия пръст на Гиви.
сервитьорът отлетя. И тогава започна обстрелът на покрива. Всички посетители и кафенета бяха разпръснати кой къде. Самият стар Гиви упорито очакваше поръчката. Бездомният куршум удари шапката и я хвърли на земята. Гиви не помръдна под корените на Будановския мустак. Миг по-късно руските войници лаеха в кафенето.
Взехме сурови и кебапчета сурови и пържени с нас. Нямахме нужда от пари. След като набрахме всичко необходимо за консумация, се оттеглихме. Гиви чакаше.
Забелязвайки, че войниците са изчезнали, посетителите и кафенетата се изкачиха от ъглите и всеки се зае да изпълнява задълженията си, избивайки куршуми изпод езиците си и изплювайки парчета зъби по пода.
Дебелия сервитьор вече носеше барбекюто на дългоочакваните. Той сложи табла пред носа на Гиви на масата и замръзна в багажника на дебелия син на местната власт с прякор – «Хей, да?!». Дядото на Гиви нетърпеливо грабна барбекю и с жълти метални зъби грабна парче централно пържено месо. Сервитьорът внимателно скочи в задника, на свой ред хвърли колене. Гиви дръпна шиба веднъж. Месото просто се протегна. Дръпна, захапа зъби – два. Шишът се измъкна от ръцете му и размахна стария в лицето, оставяйки по бузите му тлъсти ивици и пръстен от пържен домат на върха на нос с дрямка, кавказка националност, нос. Той го издърпа трети път и сенилните му ръце трепереха. И…
– Какъв
