другото на пера, а останалите избягаха с удари на чука по главата. И това се случи в новогодишната нощ, но това е друга песен на Содом и Гомор…
бележка 7
Православни делнични дни
В този окаян бомбардировач, дом за бездомни, на насип Синопска 26, под името RBOO «Nochlezhka», имаше не само престъпници, жетони, чукчи и трима украинци, тоест жители от Донецка област. Останалите украинци са бандеровски фашисти, но там също живееха двама монаси от Православната църква, които вече бяха уморени да вярват в Бога и решиха да вземат лятната почивка от обяда си за послушание и забраната на някои светски изкушения, като спазват, разбира се, основната вечеря на безбрачие, т.е. дадени с тонус. Разбира се, те, тайно от други през нощта, вкарваха пръсти в задника си един на друг и, както изглежда, нямаше нужда да отменят тази вечеря, поради непостоянството на някои стоящи части на тялото, в областта на слабините. Избягали от манастира на Александър Невска лавра, град Санкт Петербург, те нарочно забравиха всички законови закони и се подчиниха на беззаконието на света: пушеха, тупаха, псуваха и накрая, след като си легнаха, се покаяха на своя Господ. Разбира се, те можеха да се разберат, защото отец Серафим вече беше монах в продължение на двадесет години, от незапомнени времена на съветските времена, и дори седеше в зоната, за престъпници, за религиозни вярвания. И бащата на Фион, служил на светото поле по-малко от дванадесет години, но едва наскоро получил тона от този екстравагантен монах Серафим от Киевската Печерска лавра, откъдето бил посаден обратно в съвета, и започнал да се скита из манастири и църкви. Както Серафим неведнъж е казвал, че душата му отдавна е на небето, но плътта все още не може да се успокои и да умре. И той чакаше този час всяка вечер, молейки се преди лягане. Техният Бог очевидно също е разбрал, че не са желязо, тъй като те се покланяха на основната вечеря на безбрачие, не са я започвали и като цяло не са обръщали внимание на жените по отношение на интимността. А парите им бяха похарчени без труд и изчезнаха точно когато дойдоха.
В Ночлежка веднага направиха много фалшиви приятели, другари за пиене, а монасите, чрез плен, станаха един вид подхранващ за някои паразитни паразити, които поробиха инвалидите и възрастните хора на своя етаж, както и безпомощните бедни хора, приравнени към тях, т.е. ежедневния им подкуп. Но монасите постепенно пренебрегваха тази свободна от тяхна страна и решиха да променят кръга от контакти и мястото за прекарване на нощта, като прибягнаха да се свържат с мен и прекараха нощта в мазето на общежитието на Семинарията на лаврата «Александър Невски», където навремето учи Алексашка Невзоров. Още не бях загубил уменията и опита на уличните боеве и се наслаждавах на специален авторитет сред крадците. Обаждаха ме без кула и понякога не смееха да спорят. Накратко, с мен не се свързах и аз, след като слушах Серафим и Фиона, които знаеха наистина за моя авторитет, а не по слухове, за комуникация и доходи, благоразумно се съгласих. Изводът беше,
