етаж. Не се различаваше по гледка и имаше осемнадесет на червено по думите му. И тъй като беше трудно да се сдобият с очила с такива окуляри, той сгъна от наличните, като добави, три рамки с очила и ги свърза с медна жица. Така той постигна сто процента визия. И започнах да го достойнствам с шега на осем очи. Живеехме с него в семейство, както в зоната, накратко, имахме корени и споделяхме хляб чрез печене, обаче по някаква причина той ми даде по-голямо парче, или ме уважава, или ме храни за гладни обсадни времена, за да удължи живота ми чрез усвояване плътта ми Всяка сутрин аз, събуждайки се, намирах на масата си разпоредби за целия ден или повече. Стари хора и жители от друга епоха, всички практически седнали на места не толкова далечни и не твърде къси: най-малкият беше на около петнайсет години, доброволно споделяха с нас дажбите си, придобити по различни начини на малки кражби и раздаване на по-богати слоеве от населението, така наречения дом, Винаги съм бил против и връщах това обратно и затова те отдаваха почит, когато спях. Плешивият се зарадва на това внимание и също започна да яде мазнини.
Една мразовита сутрин се събудих. Снегът падаше през прозореца. Да ставам както обикновено беше мързел и нямаше планове за закупуване на пари, особено от вчера и главата ми спря. Плешивият мъж, както обикновено, четеше нещо в ума си, движейки се само с долната си устна. И всичко това би продължило, ако не беше появата на стария седемдесетгодишен корморан-рецидивист, моряк, моряк на дълги разстояния, пенсионер и бездомник Методий с финландски корени. Искам да отбележа, че осъдените обикновено общуват с касти, както в случая. И говореше повече с кавказки, отколкото с финландски акцент.
– Е, паразити, имаме аша? започна от рамото. Обърнах се, Балд пусна книгата. Мина минута.
– Какво ти трябва, стар? – попита Балд и се зарови в роман.
– Спрете да разглеждате досието, вземете златните фигури, тоест аз, и отидете дебели. За четири години получих пенсия.
След думите му минаха около две минути и под краката ни се стичаше свеж сняг. В далечината имаше магазин с дрямка от някакъв вид грузин. Влязохме в него и поръчахме двеста. В намазан и препечен Методий:
– Татарите не живеят без двойка! – поръчахме още сто. На следващо място, след стария тост:
– Бог обича триединството! – изцедихме и тези чаши. Тогава говорихме мълчаливо, всеки със себе си и единствено Методий не замълча и разказа как първият мандат е получен от петте налични. Не бяхме свободни слушатели.
– Нашият кораб дойде с Кюуби. Отидох в селото на брат ми. Пихме една седмица. И така на сутринта се събрахме при икономката, след денатурираното вещество и минахме покрай къщата, където беше сватбата. Поздравих ги, а те ми изпратиха три писма… Огледах се и видях купчина тухли зад себе си, докато брат ми ходеше по бензин и брадва, взех всички камъни в колибата, имаше рана, да, булката беше директно в челото. След това
