момчета. Той е жена през целия си живот, но майка му не го е виждала на срещи. Тя дори го е родила в зоната, когато излежаваше термина си с баба ми за торба със зърно, която те откраднаха заедно, две сестри близнаци. Да чичо?
– Да, това е боклук, слушай, каква шега от зоната ще ти кажа … – И Каря, без да обръща внимание на мухите, продължи спомените за смешни истории, които се състояха в затвора.
– И целият район трябваше да престои два часа при петдесет и пет градуса слана.
– И какво се случи? – попита чичо.
– … Така беше така: при вечерна проверка, тъй като няма изпълнител.
– И кой е? – попитах аз, като минах зоната задочно.
– Това е затворник, който дава работа на други затворници, тъпче със собственика на зоната. – обясни ми. Хариа запали цигара и издуха димни пръстени.
– … Целият район беше обърнат с главата надолу. – продължи Харя. – Няма коза от това и всичко, а слана – минус четиридесет и пет. Северно сияние и бързане от небето. Именно тогава изблъсках с краката си, след което отидох гнило костюм, измъчен от краката.
– И какво, открихте ли това? – чудех се.
– Аааа… Да, намериха.., хе.., под душа, в натура, ще се чукам. Този шмук, гол пред тоалетката на задника му, муцунката се разтресе.
– Хахахаха!!! – изкрещя – Какво, в натура?
– Какво, защо? – попита моя.
– Защо, какво?! Прикован на бийп (задника). Там цялата зона все още изскача … – Харя все още консервира халбата, а Остап страда. – И все още имаше шега. Да кажа?
– Хайде, хайде, готино! – подкрепена мина.
– Чудо едно в тоалетната на лайна заслепено. От всички последващи шокове той събра неръснати лайна и измайстори дебела наденица, която приличаше един на един като хрян за мъже, висок половин метър. И всеки ходеше, гледаше и не разбираше кой има толкова обширен анален пасаж, че не можеше да забрави, и го монументализира в статуя. Дълго стояла там и забавлявала всички посетители. Накратко, има една лудница и там няма какво да се прави. Кажи ми по-добре, как си в Санкт Петербург или в Москва?!
Прегледахме се и хакнахме, усмихвайки се.
– Какво пише!? – Моето каза, размери на тялото: сто двадесет – петдесет – сто и двадесет. – Както навсякъде: днес е пан, а утре го няма.
– Да, има и вицове. – Вибрирах нейната машина-вибратор, тоест аз, наливайки още една халба. – Анекдот по-добре слушайте. Това означава, че бобърът и трупът се натискат срещу течението, а гарванът пуши глупости на кучката на дърво и гледа на трудните мъки на бобър. Той плува, плува, вижда, врана седи и дъвче. «Дай, – мисли, – ще си почина» и я пита: – Какво, казват, правиш пернат? а тя: – Аз? – ухили се враната. – Пуша бамбук,.. Uuuuiii!!! … Huuuuu.
Бобър: – И какво? Хе, хр.. – бобърът се откъсна от дима, идващ в неговата посока.
Врана: – бързам.., за забавление всичко.., и искам да живея… Ахахаха!!!
Бивър: –
