застояли отвъд прага вътре в колибата и кръв потече към главата, което усили болката. Един приятел се изправи, подпрял се на гърба ми и ме заби носа, скъпи обувки, продължи към изхода от двора. Пропълзях по стъпалата на крака и изскочих след нея, като си играеше дупета до магазина за водка.
– И азотен? – попитах, отпивайки от закупена бутилка алкохол.
– И той има баба Нюрка, майка му туршии и сол толкова много, че е достатъчно, за да хапе на компанията.
След като приключихме, се отправихме към местната власт, роднина, която наскоро беше освободена от местата за лишаване от свобода и движение на храни. Хижата му беше, както мнозина, хитра. Ние, навеждайки се в долната част на гърба, влязохме във верандата и без да се размотаем влязохме в колибата. На масата седеше дължина на талията, съблечена, цялата с татуировки, кльощав мъж с прякор Харя. От мускулите по тялото му се виждаха само кости.
– Велика Хария. – поздрави господаря си, без да се размотава. Таванът явно е бил изграден за хобити и джуджета.
– Страхотно, ако не се шегувате. – отговори бившият осъден с беззъбен тембър. Не бях непреклонен точно като моя приятел, стоях на вратата и чаках покана. – Седни, просто ела.
– Ще бъдеш ли водяру? – попита моята.
– И какво има? – попита Хариа.
– Разбира се, какъв пазар, тук. – отговори ми радостно и сложи на масата литрова бутилка водка.
– Е, нека да го излеем. – затворникът взе балон и го отпечата и го изля в халба. – влезте, седнете, скъпи гости, направете се у дома. – Той предложи и се консервира от гърлото, след което се отмие от халбата. – Хааа!!! той издиша и разтвори очи. – Само аз като майка бях погребан от предястие, с търкаляща се топка, а не по дяволите. Само черен хайвер. Тя вече е в гърлото ми стърчи. Искаш, качи се в мазето.
– Диатеза, казваш? Обясних.
– Какво?? – попита Хариа. – кой е това?
– Това е моят фракер, коректен и не е осъден. – обясни ми.
– И какво чудо си? – също смело попитах затворника.
– Тихо, тихо момчета не тръпнат. – успокои моят и ми представи палтото. «Това е моят чичо с двадесетгодишна присъда.»
– Двадесет и пет годишна … – поправи Хария. – Е, изкачи се по младата изба?! Няма да изпратиш жена си?
– И какво? Мога да убия. – предложи ми.
– Вашият бизнес. – каза Каря и си наля още една водка. – Мъжки няма. – и я бутна към мен.
– Седнете, скъпа, лижа, а вие ще работите през нощта.
– Лакове. – отговори моят.
Качих се под пода, запалих кибрит и бях смаян; по рафтовете имаше парчета от тридесет и три литрови кутии консервиран черен хайвер. Извадих две кутии.
Само ние взехме половин литър от една халба, от своя страна, сякаш чифир, тъй като двама полицаи влязоха в къщата.
– Е, Харя? – караха. – нямаше ли
