пуканки - казва тя и аз се усмихвам, доволна, че съм й приятелка. Лаис е невероятна приятелка.
- Добре, Лаис. До после! Сбогуваме се и проверявам телефона с любопитство за нови съобщения. Малко се натъжавам, когато не виждам нито едно от него.
Опитвам се да бъда позитивна и си казвам, че може би спи, както и аз до преди малко. Решавам да си взема душ, да си свърша работата и да се насладя на щастието, което изпитах снощи, вместо да позволя на тъпата несигурност да развали настроението ми.
Забавляваме се цял ден. Родителите ни живеят в общност, където хората се познават от години. Почти са като едно голямо семейство. Поне веднъж месечно се събираме на обяд и винаги е много весело и забавно. Хубаво е да хапнеш домашна храна и да прекараш малко време със семейството.
Около шест и половина вечерта телефонът на Лаис звъни и тя излиза отвън, за да говори. Тогава майка ми сяда до мен и започва да ме разпитва.
- Как си? Как е работата? Има ли нови момчета, за които искаш да ми разкажеш?
- Добре съм, мамо. Работата е добре и всичките ми гаджета са въображаеми.
Тя се смее, но продължава.
- Но трябва да има някой. Видях те да проверяваш телефона си няколко пъти - казва тя и аз се усмихвам. Не искам да притеснявам майка си, като й кажа, че съм ходила на среща с шефа си.
- Няма нищо, мамо.
- Ако някога решиш да споделиш, мама е тук. Тя ме прегръща.
- Знам.
Усмихвам се и я целувам по бузата. След това Лаис влиза в стаята.
- Мари, имаш ли нещо против да си тръгваме? - пита тя и това малко ме учудва, но не възразявам. Сбогуваме се и взимаме автобуса до вкъщи.
- Всичко наред ли е? - питам аз, след като се качваме.
- Да, просто Родриго ми се обади - обяснява тя, като изглежда щастлива. Усмихвам се, защото се радвам за нея.
- Така ли? Какво каза?
- О, покани ме на вечеря.
- И къде ще ходите? - питам аз.
- В онази кръчма, която харесваме - казва тя, като има предвид откритата площ, пълна с барове в един търговски център близо до вкъщи. - Ще ми помогнеш ли да си направя прическа?
- Разбира се. Ще изглеждаш красива - отговарям аз през смях и вече мисля каква прическа да й направя. Моята коса е дълга, права и кафява, а нейната е вълнообразна и руса.
Слизаме на нашата спирка, за да обсъдим какво ще облече, развълнувани като две ученички. Часът е седем вечерта и Родриго ще дойде да я вземе след един час. Бързаме да приготвим всичко и в 19:45 тя е готова и изглежда зашеметяващо.
- Изглеждаш перфектно!
- О! Много съм нервна!
- Не бъди! Всичко ще е наред!
Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив. Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се
