до врата ми, вдишвайки парфюма ми. Той е не само красив и изкусителен. Той е най-сексапилният мъж, с когото съм била. Той ме провокира и кара тялото ми да се тресе при допира с него. Ако преди бях привлечена от него, то сега ме притежава изцяло.
Каду ме целува бавно по врата, като оставя следа с устните си. Въздъхвам и издавам тих стон. Тогава той някак ме кара да изгубя всякаква представа за себе си, за граници и срам. Той ме захапва леко по врата, което ме кара да настръхна цялата. Тогава пращам срама по дяволите и го притискам към леглото, като допирам устните си до неговите в безумна целувка. Преплитат се ръце, устни и езици. Единственият звук е този от безкрайните ни стенания. Той държи косата ми и ме целува, като ме притиска още по-силно към тялото си. Когато го пускам, той се преобръща върху мен и ме дарява с най-прекрасната целувка в живота ми. Съзнанието ми крещи: Заключи вратата и хвърли ключа! Никога няма да го пусна!
Постепенно той забавя темпото си докато се отделим един от друг и ми се усмихва. Дишането му е толкова учестено, колкото и моето.
- О, Мари... - въздъхва той и прибира кичур коса зад ухото ми. Усмихвам се и той ме целува. - Ще те закарам вкъщи, преди да съм нарушил обещанието си.
Какво? Обещание? Вкъщи? Неее!
Той става и ми подава ръка. Правя всичко по силите си да стана възможно най-грациозно. Тръгваме по коридора до изхода и преди той да отвори вратата, аз го хващам за ръка и неспособна да прикрия усмивката си, казвам:
- Благодаря.
Той ме гледа с любопитство и аз продължавам:
- За най-хубавия изгрев, който съм виждала.
Той пуска онази усмивка и аз се чувствам толкова щастлива, че мога да полетя.
Кара ме до вкъщи с колата си, като говорим за пътуване. Той пътува много и ми разказва за всички места, на които е бил и които е харесал. Стигаме до моята сграда твърде бързо и той излиза преди мен, за да ми отвори вратата.
- Благодаря за тази вечер, Мари - казва той леко засрамен. Аз се усмихвам и той ми отвръща също с усмивка, като нежно целува лицето ми. След това ме оставя да отида до сградата си, като се опира на колата и кръстосва ръце в очакване.
Поглеждам назад, преди да вляза и когато го виждам, се чувствам като Пепеляшка след бала, с изключение на това, че в моята версия Очарователният принц я изпраща. Махам му и той ми маха, а после се качва в колата си, заминава и отнася сърцето ми със себе си.
По-голяма част от съботния ден прекарвам в сън, тъй като цяла нощ съм будна. Накрая в пет вечерта се събуждам от звъненето на телефона.
- Кучко, ще те убия! - крещи Лаис, преди дори да имам възможност да кажа здравей.
- О, какво се случи? - питам аз , все още сънена.
- Не ми се обади, за да ми разкажеш всичко за прекараната нощ с готиния ти шеф! За БОГА! Как беше? Страхотен! Горещ! Всичко! Защо, по дяволите, никога досега не си си пробвала късмета с него, момиче? - пита тя и двете се смеем.
-
