свири една от любимите ми песни. Тъкмо стигнахме, но с Лаис вече танцуваме и пеем. Когато музиката се забавя, разбирам колко силно копнея за някой, който да ми прави компания. Като цяло съм се разочаровала от връзките, но би било хубаво да има някой, с когото да танцуваме бавни танци.
Часовете минават и ние пеем на всяка песен, която свири страхотната група. С Лаис танцуваме, говорим и се смеем.
Пея, когато ме завладява най-странното чувство. Това е странно усещане, сякаш някой ме вика, но не мога да разбера откъде идва усещането. Оглеждам се и не виждам нищо, но усещам пеперуди в стомаха и студено изтръпване в тила. Ако бях пила, щях да го отдам на пиянството, но не бяхме близвали нищо. Тогава виждам едни съблазнителни, познати кафяви очи. Когато виждам трапчинките му, изведнъж ми се завива свят.
Какво трябва да направя ... тук в клуба готиният ми шеф ме зяпа, сякаш съм голям сладолед? Разбира се, направих единственото, което можах… Избягах!
КАДУ
Обикновено не излизам в петък вечер, особено след пътуване. Но Родриго толкова настояваше, че не можах да откажа. Един от нашите приятели от университета има рожден ден и „Барзиньо” е близо до нас.
- Ще отидем, ще постоим час-два и след това ще се приберем у дома. Остаряваш, човече! - оплаква се Родриго. Най-накрая се съгласявам да последвам. По-лесно е от това да кажа „не“ и да прекарам остатъка от живота си, слушайки за това.
След полета си се отправям към вкъщи и вземам бърз душ. Дори не си правя труда да се обръсна. Обличам чифт дънки и бяла риза.
Това, което очаквах да бъде спокойна вечер с приятели, бързо се превърна в нещо друго. Тъкмо бях влязъл в клуба, когато усетих нещо във въздуха. Беше обезпокоително, сякаш нещо щеше да се случи. Огледах се. Родриго ни разказваше забавна история и тогава я видях. Е, поне мисля, че я виждам. Тя изчезва толкова бързо, колкото се появи. Сигурен съм, че видях Мари да танцува. Не може да съм толкова обсебен от нея, че да си представям разни неща.
Оглеждам внимателно мястото и не я виждам. Боже, може би наистина се побърквам. Вдигам рамене, опитвайки се да забравя усмивката й, когато Родриго обявява, че отива на лов за жени. Смея се на коментара му и го гледам, опитвайки се да разбера коя ще бъде неговата „жертва“. Сърцето ми започва да бие бързо и за секунда мисля, че ще трябва да се бия със собствения си приятел, но след това той се обръща, за да говори с блондинката до нея. Да, нея. Знаех, че не съм луд.
Оставам там, където тя не може да ме види и само гледам. Тя изглежда толкова различно от онази Мариана, с която работя. Тя е красива и секси, облечена добре и отпусната. Групата свири и тя пее разпалено, сякаш е на микрофона.
Няколко минути просто стоя там и се възхищавам на жената, която без усилия е откраднала вниманието ми, както никой друг досега. Смешно е, защото Мари не е като жените, с които обикновено излизам. Те обикновено са много слаби, руси или рижави, нагласени, така че да привлекат вниманието ми. Тя е нещо съвсем друго.
