където им е мястото, след което се връщам в кухнята. Поставям в поднос бисквитки с кафе, вода и масло. Големият шеф, въпреки че изглежда много сериозен, има апетита на тийнейджър. Той обича бисквитките. И понякога, в средата на следобеда, той ме моли да му взема пакет фъстъчени M&M от автоматите на втория етаж. Не знам как успява да остане толкова слаб по начина, по който се храни.
Дишам дълбоко, слагам най-професионалната си усмивка и почуквам, преди да отворя бавно вратата. Той стои пред прозореца с изглед към океана, вместо да седи до бюрото си и да работи усърдно.
Влизам и отивам до бюрото му, както винаги. Наливам му малко кафе, малко вода и сервирам бисквитките в пълна тишина, страхувайки се, че мога да му попреча. Може би той мисли за нещо важно, което може да промени бразилската модна индустрия. Дай Боже да не му се пречкам. Карлос Едуардо е добър лидер, но не бих искала да заставам на пътя му. Той е мил, но само до известна степен.
Чувам го да въздъхва, когато съм готова да си тръгна. Когато съм близо до вратата, неговият нисък и дрезгав глас ме спира.
- Трябва да държиш косата си пусната, Мариана. Да връзваш нещо толкова красиво е престъпление - казва той.
Когато се обръщам, той седи и отпива от кафето си с поглед вперен в компютъра, сякаш това, което беше казал, не е кой знае какво.
Може би си губя ума. Поклащам глава и се връщам в офиса си. Мисля, че сега аз съм тази, която има нужда от кафе.
Грабвам чаша и накрая включвам компютъра си. Едва стартирах Messenger и вече има шест съобщения от Лаис:
Имаме навика ежедневно да обсъждаме колко е готин Големият шеф.
Скъпа!
Здрасти! Как си?
Забрави ли ме?
КЪДЕ СИ?И аз съм на стачка с шефа. Искам да го убия.
Готиният мъж от счетоводство беше тук. Донесе шоколад и ме покани да ида на изпълнение на групата му. Искаш ли да дойдеш? Обещавам, че няма да е кънтри музика !!
Гадно е като не ми отговаряш.
Не бъди толкова драматична. Имах УЖАСНА сутрин!
По скала от 0 до 10, колко готин е „той“ днес?
Имаме навик да оценяваме колко е готин Големият шеф ежедневно.
Девет.
ДЕВЕТ? Наистина?БОЖЕ!
До после. Посетители в офиса.
Затварям Messenger, когато виждам Фернандо и Мигел. Те са мои колеги, но не ги харесвам много. Работят тук точно като мен, но непрекъснато се опитват да наложат приятелството си с Големия шеф, особено Мигел, който е някак неосведомен. Той не подбира особено и се пробва с всяка в офиса. Възползва се от каквото може.
- Така че нека го направим така… Ще ти дам луната. Ти ще ми се отдадеш... Мари Мариана...
Мигел пее песен, в която се споменава моето име, както всеки път, когато ме види.
Фернандо се смее и се опитва да го скрие, като се изкашля, а Мигел се опитва да се приближи, но аз бързам да вдигна телефона,
