но сякаш някакъв магнит ме дърпа към нея. Изведнъж силен шум плаши и двамата и отдръпвам ръката си.
- Какво беше това? - питам объркан. Тя вади мобилния си телефон от блузата си, където той е безопасно прибран между гърдите ѝ. О, Господи! Тя ме притеснява много.
- Алармата ми - казва тя и я изключва. Разсмива ме. На телефона й има множество програмирани аларми.
- Колко аларми имаш? - питам с любопитство. Тя се смее.
- Доста. Шефът ми има много срещи. Тя звучи развеселено и аз се усмихвам.
- Ще се връщаме ли? - пита тя, а аз кимам. - Да не си глътна езика?
Смея се. Тя е различна от всяка друга жена, която някога съм срещал.
- Не. Онемях заради едно коте - отговарям, неспособен да контролирам флирта в тона на гласа си. Мари се усмихва по прекрасен начин.
Връщаме се към сградата мълчаливо и когато почти сме стигнали, тя започва да се държи резервирано. Взима лентата за коса от китката си и връзва косата си, като веднага приема по-професионална стойка. Влизаме сами в асансьора и усещам оживеното й присъствие до мен. Усмихваме се един на друг, но мълчим. За първи път в живота си оставам без думи, но изобщо няма нужда да говоря.
Когато стигаме етажа, аз задържам вратата. Отиваме в офиса си все още мълчаливи. Умишлено оставям Мари да върви напред и наблюдавам плавното люлеене на бедрата ѝ. Никога не съм се забърквал с колеги. Това е моето правило, но в момента правилата изглеждат без значение. Всичко, за което мога да мисля, е нейната нежна усмивка и колко силно искам да целуна устните й и да разбера дали са толкова меки, колкото изглеждат. Влизаме в офиса и тя ми се усмихва.
- Благодаря за компанията.
- За мен е удоволствие, Мари. Наричам я с прякора , а тя се усмихва и отива до тоалетната. Поемам дълбоко въздух и отивам в офиса си. Сядам на черния кожен диван с чувството, че току-що ме е прегазил камион и дори не съм имал време да запиша регистрационния номер.
МАРИ
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
Задушавам се в тоалетната. Шефът ми беше отвлечен и заменен от някакъв странен очарователен мъж!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
О, БОЖЕ МОЙ! Какво се случи? Нов шеф?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
Не! Стария, но рециклиран. О, Боже, замаях се. Той е възхитителен.
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
По дяволите! Защо си изпращаме имейли, вместо да се чуем? Ще ти се обадя.
