жена, каквато съм. Успявам да се успокоя и да се върна с нея на дансинга, опитвайки се да изглеждам спокойна, но всичко, което искам, е да се върна у дома. Страхувам се от това, което ще почувствам, ако се се забъркам, дори сега да изглежда като невинен флирт. Защото знам, че той е от онези мъже, които ми спират дъха за секунда. Да не говорим, че той ми е шеф!
Излизаме от банята и аз се оглеждам, но него го няма. Може би беше плод на въображението ми? Не мога да повярвам, че съм стигнала до там, че да си въобразявам несъществуващи неща. Обхождаме дансинга за всеки случай и най-накрая мога да се отпусна, тъй като не откривам готиния си Голям шеф никъде. Въздъхвам с облекчение и оставям музиката да ме води. Групата е наистина добра и свирят музиката, която харесвам.
Но по време на една романтична песен всичко се променя. Отново усещам това напрежение. Пеперуди в стомаха ми. Студени тръпки по гръбнака ми. Оглеждам се и не виждам нищо. Лаис разговаря с някакъв готин тип, който я сваля. Продължавам да танцувам сама, докато не усещам ръка, която се увива около мен, и не чувам дрезгав глас в ухото си.
Опитвам се да се отдръпна, но той не ми позволява.
- Остани с мен, Мари. Искам да танцувам с теб - прошепва ми Каду в ухото и не мога да откажа. Всъщност не мога дори да говоря. Онемяла съм и краката ми са омекнали. Ако ме пусне, ще падна като парцалена кукла.
Той ме държи близо до себе си. Той е горещ и дори по-мускулест, отколкото очаквах. Вероятно тренира много, щом има такова тяло и това изведнъж ме кара да се чувствам несигурна. Не ми харесва, че ръката му е увита около кръста ми. Той ще усети всички излишни килограми, които бих предпочела да скрия. По дяволите.
Усещам как помирисва косата ми. Диша дълбоко и ме придърпва към себе си. Тогава всичко около нас изчезва и оставаме само ние. Той ме държи с една ръка, а с другата гали врата, косата и лицето ми. Музиката продължава. Лаис и онзи тип са точно до нас, целуват се, сякаш нищо друго няма значение, а аз съм в клуб, танцувайки с готиния си шеф и не знам какво да правя. Това променя всичко, но въпреки че ме плаши, просто не мога да се сдържа. Докосването му е сладко, деликатно и топло. Той се опитва да ме опознае до най-малкия детайл, без да е прекалено настоятелен от първата среща.
Обръща ме с лице към него, като отново ме държи за кръста. Едва чувам музиката около нас. След това той отново пее в ухото ми. Това е песен за желанието и необяснимите чувства. Това, което преживяваме тук, не подлежи на обяснение. Не мога да дам такова, дори да исках.
Устните му оставят следи по ухото и врата ми. Докосването му е много нежно, но предизвиква едно от най-силните усещания, които някога съм изпитвала. Устните му оставят следа от нежни целувки, а брадата му ме драска.
Минават часове и дори не усещам времето. Когато осъзнавам колко е късно, това е само защото Лаис ме вика и ми казва, че е време да тръгваме.
- Скъпа, ще те заведа у дома - казва й мъжът, когото целува, но тя поклаща глава и се усмихва.
- Няма нужда. Наистина е далеч от мястото, където отиваш. Освен това вече
