се и грабвам сакото и чантата си.
- Идвам!
Живеем в Меер, крайградски квартал на Рио де Жанейро. Работим в двата края на града и имаме късмета да имаме микробус, който кара от Мейер до Леблон, което е рядкост. Лаис слиза преди мен, в Ботафого, а аз спирам в Ипанема, където се намира „Бъди“. Офисът е много изискан и модерен и има невероятна гледка към океана.
Вземам асансьора от жилищната си сграда, като все още приглаждам дрехите си и когато стигам до приземния етаж, Лаис разговаря с един от съседите ми, Марсио. Готин, на двадесет и пет години, той притежава магазин за мъжки дрехи в местния търговски център. Но също така е истинска мъжка уличница.
- Я виж кой е тук, красивата Мариана - казва той, усмихвайки се по женкарски начин. Въпреки че ни спира дъха, знаем, че той не е подходящият тип мъж, с който да се забъркваме. Тези очи и тази усмивка може да ни привличат, но склонността му да сменя жени, както повечето мъже сменят чорапи, е гаранция за разбито сърце.
- Здравей, Марсио, добро утро! Хайде, Лаис. Закъсняваме - казвам набързо.
- О, Мари, той е толкова готин!
Лаис поглежда назад към мъжът-бонбон, докато бързаме към микробуса.
- Знам, но не е за нас. Хайде! Да вървим. Карам я да продължи с усмивка. Тя се смее, защото знае, че ако я оставя, ще си говори с Марсио и ще изпуснем микробуса.
С Лаис сме приятелки от детската градина. Израснахме в един квартал, ходихме в едно и също училище и майките ни са приятелки и до днес. Когато решихме да се изнесем от домовете на родителите си, след като навършихме двадесет и две години, нищо не изглеждаше по-естествено от това да живеем близо една до друга. Ние сме толкова близки приятелки, че можем да си прочетем мислите само с един поглед. Знам всичко за нея и тя знае всичко за мен.
Или почти всичко.
- Ами твоя готин шеф, а? Все още ли излиза с онази модна Барби? - пита тя. Не мога да не се засмея.
Лаис знае почти всичко за мен . . . Но не и това. Карлос Едуардо наистина е готин шеф, но това, което Лаис не знае, е, че всъщност съм лудо влюбена в него.
– Знам, знам! Напълно съм наясно, че Карлос Едуардо не си пада по мен. Обикновено излиза с кукли Барби и аз въобще не се доближавам до пластмасовия тип жени, които харесва. Но все пак мога да гледам, нали? И със сигурност не мога променя това, което чувствам.
- Не, сега той излиза с една Жизел Бюндхен, но с още по-големи цици - отговарям аз, смеейки се. Въпреки че съм привлечена от него, продължавам с живота си и не тая надежди. Той е страхотен, но излиза само с модели. Той винаги ще ме възприема като негов асистент и нищо повече от това.
Микробусът пристига и ние пътуваме към работа, бъбрейки през целия път. Същата група се вози в този микробус до работа всеки ден от последните три години, така че винаги е забавно. Това качествено време е от съществено значение за моето настроение сутрин след толкова ранно събуждане.
Когато стигаме до Ботафого, Лаис ме прегръща и целува леко по бузата.
