Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero
МЕРИЕМ ЙОЛАЧ
Разкриваща пътища
Роман в три части на 8 езика
История за любовта, която преобърна живота ми
Книга-тренинг за тези, които искат да следват своя път.
*Всички съвпадения с имен и фамилии на реални хора са случайни, а събитията измслени.
Посвещава се на Мъжа,
любовта към когото преобърна моя живот.
Аз съм Жената,
носеща цветята на любовта в своето сърце.
Аз съм Жената,
която Разкрива път дори там,
където не можеш да преминеш.
Аз съм приказка.
Аз съм мечта.
Аз съм песен – такава,
че дори и да не можеш да пееш,
то ще запееш така, че ще подемат с теб звездите.
Аз съм сладък мед върху твоите устни.
Аз съм твоята бърза планинска сърна.
Аз съм Слънцето, осветяващо твоя път,
и твоята Луна, която няма да позволи да се загубиш през нощта. Приближи се към бреговете на моята течаща река и падни на колене да се напиеш с жива вода,
която ще изпълни клетките ти с живителната влага на живота.
И тогава ще потече по всичките ти жили жива енергия,
която ще ти открие безгранични Вселени.
Те искаха да се срещнат в Лондон през 2014 година, през есента…
«Напиши ми твоя лондонски телефонен номер, искам да те чуя…».
«Добре».
Аз пътувах на втория етаж в автобуса към площад Трафалгар за срещата по откриването на нов филиал на нашаето руско училище в Лондон. Октомврийски слънев ден. Обаждането по мобилния телефон прекъсна моите размисли за откриването на училището. Турски номер… Кой ли ми звъни в Лондон от Истанбул? Никога не съм била в Турция, – си помислих. «Здравей, много ми се искаше да те чуя», – руски език с непознат за мен тогава босненско-турски акцент. «Добър ден!»
«Аз те чувствам всеки ден. Аз чувствам, че ти си Моята Жена, ти си моята енергия. Много искам да те видя. Ще ме посрещнеш ли утре на летище Хитроу?» – попита все така непознатият за мен кадифен мъжки глас. Не знаех, какво да отговоря. Кой ли може да ми се обажда на лондонския ми номер от турски мобилен? Сега си спомних, един мой приятел от Москва ми обеща подкрепа на проекта ми, преди две седмици ми каза за някакъв босненски турчин, или беше някакъв сърбин, който живее в Истанбул. Бил готов да се включи като съ-партньор в Турция. Аз бях забравила, че разреших да дадат лондонския ми мобилен… Само да знаех тогава в какво щеше да се превърне това «партньорство»…
«Да», – отговорих аз, без да се замислям на какъв точно въпрос отговарям на непознатия човек.
«Добре, тогава сега ще си резервирам билет и ще ти дам подробности по-късно днес.
«Амааа», – «Какъв билет?» – вече започнах да нервнича, че не помня началото на нашия разговор, този глас ме потопи в някакъв сън, и аз тъкмо се събудих. Струваше ми се, че го познавам милиони години преди да дойде тук. А кой е това? Кой ли е този, с който ще се срещнем по-нататък едва след една година от нашето телефонно запознанство?
Той не дойде в Лондон… Аз не разбрах кой е, или може би се смутих от това, че така дръзко ме нарече своя жена, затова блокирах и двата му номера, от които ми звъня. Не бях готова да посрещам някого в Лондон на летище Хитроу още от първото му обаждане.
Но така се стекоха обстоятелствата, че няколко дена след това обаждане аз седях в самолета на Turkish airlines с дестинация Лондон-Истанбул по поканата на Вице-президента на компанията Turkcell, и в края на 2014 година всички бяха пълни с очаквания за откриването на Руския институт в Истанбул. Това беше моето второ пристигане в приказния град, където се преплитат култури, стилове, архитектури, звуци и неочаквано се срещат хора от различни светове.
Първият път трансферът беше Москва-Истанбул-Лондон. И за няколко часа беше невъзможно да се разгледат красотите на Истанбул.
Не съм си мислила, че Турция, след като обиколих света, ще стане моя спирка с продължителността на цял един живот заради най-голямата, силна,
