нашият мачо е успял да отвори такъв чудесен игрови център за деца. Доближих се до администратора на рецепцията. «Бихте ли могли да се обадите на господин Сулейман и да съобщите, че Мария е тук». Дали заради изненадата или заради моя странен босненски с руски акцент, момчето опули очи, но бързо започна да набира някакъв номер. И след няколко секунди посочи с ръка към горния етаж над ескалатора. Обърнах се. Един етаж по-нагоре стоеше Сулейман, усмихващ се и махащ ми с две ръце. Благодарих на администратора за оказаната услуга и се устремих към моето щастие…
Сулейман тичаше към мен. Ескалаторът не работеше. Без да бързам започна да се качвам към него. Най-накрая се срещнахме. «Ако вървях с такава скорост, като теб, досега отдавна да бях фалирал, Мария! Вече 40 минути те търся тук!» – той ме огледа от главата до петите. Усмихнах се. Той ме придружи до своя офис, сложи ме да седна на едно диванче, а самият той седна на бюрото, на което имаше няколко лаптопа. «От своята жена искам да получавам съобщения, които ще ме радват всеки ден, а не това, което ми изпрати вчера». Спомних си, че вчера се поинтересувах защо двата телефонни номера, които ми дадоха, са регистрирани на негово име. Явно е бил ядосан и ми написа да не идвам, когато вече бях в самолета. Сулейман много добре знаеше кога излита самолета.
«Аз бих искал, моята жена добре да ме храни, да се грижи добре за дома ни, и да ме удовлетворява в леглото като жена». Сулейман говореше а мен.
Имах такова чувство, че аз, кандидатът на науките, съм попаднала на урок по семейни отношения. Аз мълчаливо разглеждах картината на стената пред мен. «Приближи се до мен», – неочаквано повелително изкомандва Сулейман, показвайки ми с ръка да седна на коленете му. От него излизаше толкова сила и власт, че аз не можех да си правя оглушки. Смутено се приближих и седнах в скута му, той започна да ме гали по косата с едната ръка, като с другата нежно ме придържаше за талията. Така галят любимо котенце, ми мина през ума. Рязко станах. Сулейман се разсмя. «Целуни ме», – той не махаше ръката си от талията ми. С другата ръка вдигна брадичката ми, аз бях с една глава по-ниска от него. Гледаше ме в очите без да откъсва погледа си, очаквайки кога ще изпълня заповедта му. «Небесно сини очи», – произнесе той, сякаш пиеше вода от тях и не можеше да се напие. Започнах жадно да го целувам, исках вече да е без дрехи… Толкова горещо като огън беше неговото тяло, че не можех да се удържа да не разкопчая горните копчета на ризата му «По-късно», – произнесе властно той, като сложи своята гореща голяма длан върху моята ръка. Аз отдръпнах ръката си и изскочих навън от офиса му тичайки «Нали ти казах, че ще си я взема», – извика той, смеейки се, за онази целувка, която не получи от мен в Истанбул. Той ме догони толкова набързо, в движение закопчавайки своето яке. «Сега ще обядваме», – и вече успя да ме набута в някакво ресторантче един етаж по-надолу, като ме сложи на кожения диван, нещо извика на сервитьора е след няколко минути ни донесоха пресни кебапи със зеленчуци и горещ хляб. Айранът в Сараево беше
