се отскубна и да се затворя в банята. Когато се преоблякох в халат излязох. Сулейман лежеше на леглото гол с огромно неприкрито естество в състояние на ерекция. Аз се изчервих цялата. Той бързо стана, притисна ме към себе си, започна да ме целува, страстно и напористо придърпвайки ме към себе си. Правехме любов… той се наслаждаваше на всяка моя клетка. Аз никак не можех да се наситя. Но когато ние се сляхме заедно в оргазъм, аз предпочетох да продължа и да започна втори рунд. «По дяволите, ти ме изнасилваш!» – простена Сулейман. Аз седнах върху него и само се усмихвах. Беше ми малко. Наслаждавах се на тялото му. Тогава аз просто не знаех, че моята вещерска същност просто го изяжда… Но това не беше най-лошото. Аз пих от него до дъно, не оставях нищо нито за себе си нито за него, нито за никой друг. Къде отиваше цялата тази колосална енергия, не можех да разбера. Тази тайна щеше да ми бъде открита по-късно.
Сулейман скочи от леглото, мигновено нахлузи дънките си на голо тяло.
«Налага ми се спешно да изпратя факс, а ти се облечи, и ще отидем да хапнем», – заповяда той в движение и изчезна от стаята.
Облякох си роклята, своите красиви английски ботушки на токчета, и тъкмо взех телефона си в ръка, но вратата се отвори, и в коридора се появи Сулейман. «А, ти вече си готова! Да тръгваме!», – ние излязохме от стаята и слязохме в разкошния ресторант Viennese в хотел «Европа» в центъра на Сараево.
Аз бях болна от грип. Струваше ми се, че ми е минало, но в ресторанта отново не се почувствах добре, и сополите отново потекоха от носа ми. Поръчах си билков чай с лимон и мед.
«Трябва да хапнеш гореща супа», – погледна ме съсредоточено Сулейман. Цялата маса от моята страна вече беше застлана с хартиени сополиви салфетки.
Донесоха ни две големи гърненца с пилешка супа.
«Яж», – повелително заповяда Сулейман, – «Трябва да оздравееш».
Започнах да ям супата. По време на вечерята ние разговаряхме за всичко, за задръстването по пътя в Истанбул, за политиката, за ситуацията в Русия, за президентите.
«Ти виждаш ли, че съм нормален,» – изведнъж произнесе Сулейман, искайки да ме убеди в това, че може да ме покани на ресторант и да поддържа «светски беседи» с дама по време на вечеря. И това след турските псувни, които слушах и четох от него. Толкова експресивни думи в своя живот не бях чувала от никой досега. Но за мен беше странно друго: какво именно вътре в Сулейман закачам, че да ми показва своята тъмна страна? Тогава още слабо го познавах и не знаех на какво е способна неговата тъмна същност, която го разрушаваше отвътре. Изобщо тогава малко знаех за него. И ако знаех всичко това, което щеше да се разкрие две години по-късно, при първата ни среща щеше не само да ме шокира, но и нямаше да позволя никога отношенията ни да стигнат толкова надалече.
«Какво искаш за десерт?» –
