пролив, азиатската страна и почти до второто летище Sabiha Gökcen, някаква си Ekinci Residence. Бог знае, кога ще стигна там. Може би, чак на сутринта. «Не, много е късно и далече».
«Вземи си такси, аз ще го платя, искам да те видя веднага. Когато си до Виа порт, обади ми се, ще те взема от там».
«Не, няма да тръгна, приятна нощ».
В 8 сутринта ме събуди звъненето на телефона. Скрит номер. И турската напориста реч ме вдигна от леглото за миг, като студен душ. Някакъв крещящ на турски глас ме изкара от равновесие. Тогава не разбирах нито дума на турски. Както стана ясно по-късно, това беше чиста турска псувня. Сулейман ми се караше, че за втори път, бидейки в Истанбул, отказвам да се срещна с него. Но защо трябваше да го правя през нощта и задължително да пътувам в дън земя, аз не можех да разбера…
Ние не се срещнахме. За втори път блокирах и двата му телефонни номера. Не обичам нахалници.
Почти година в Истанбул ние подготвяхме проекта за откриването на руски институт в Турция на базата на руското отделение на един от престижните вузове в страната. Но настъпи декември 2015 година, и сваленият руски самолет замрази всички наши проекти в Турската република за близките десет месеца. Мислих си, че можем да направим нещата така, че да не се потапяме в общо противопоставяне между страните и се обадих на своята прекрасна Ирина, екс-президента на нашия Фонд и негов основател.
«Здравейте, Ирина Владимировна! Нужен ми е нов проект. Нещо такова, с помощта на което да можем по-късно да издърпаме и нашия руско-турски институт…»
«Мило мое момиче! Открий изложба на наши картини в Турция, само че я наречи „Едно сърце за две страни“, и готово. Добави фотографии на ваши професионални фотографи от руско-турско говорещи семейства, които в Турция са много. И вуала! Това ще е твоята целева аудитория, бъдещите студенти на руския институт в Турция», – провъзгласи прекрасната Ирина. «Кой изобщо тук би ни слушал и правил снимки на руските семейства! И кой изобщо ще позволи да изнесем картините на наши художници от Русия в Турция!»
«Щом като го искаш, значи всичко ще бъде така, както го искаш!»
«Едно сърце за две страни» – това е изложба на картини, чиято цел е отразяването на реалния живот на семейства от различни националности. Тази изложба ще покаже на нашето общество, че там където едно сърце е от две страни, на дете, чиито родители са представители на различни страни и националности, няма място за вражда, война и насилие. И там, където живее любовта, е възможен само хармоничен съюз, насочен към благото и миротворчеството на неговите участници. В семейство, където детето обича еднакво и татко и мама, е невъзможна война, вражда или разногласия, та нали там, където живее любовта, се възцарява спокойствие и взаимно разбиране».
Прекрасно!
Аз се усмихвах, разбирайки, че да се реализира това, за което говори прекрасната Ирина,
