дошла в Истанбул! Ще се видим ли тази вечер?»
Часът беше 22:00. Аз току що пристигнах от път, за какви срещи изобщо можеше да става дума?!?
«Може би, утре», – написах аз в чата. Мълчанието се проточи. Нашият мачо не беше свикнал да му отказват. Той беше свикнал през целия си живот да взима всичко и веднага. И то най-доброто. Но това, че Господ ще му подари мен, той изобщо не го очакваше. И тази жизнена история и уроците, които ще получим и двамата по-късно, ще се окажат такава съвместна школа, за която нито единия от нас нямаше да бъде готов. И това щеше са бъде не сирийската война, или военният преврат, или терористична атака, това щеше да прилича на Сребреница в Босна, където живи бяха заколили хиляди мюсулмани, защото това стана кърваво клане…
«Ще дойдеш ли при мен в хотела?» – неочаквано съобщение от непознатия и негови голи снимки в чата след още 10 минути. За малко да не се задавя с парче риба.
«Всичко наред ли е?» – озадачено попита Мехмет.
«Да», – изчервих се аз, от срам и видяното на снимката не знаех, къде да се скрия. Мъжкият фалос с размер на четвърт метър някак не се вписваше в атмосферета на вечерята и белите колосани салфетки на масата.
«Сулейман, ти си сбъркал номера». – «Аз се казвам Мария».
«Извинявай, но исках да те видя».
«Гол, и в хотела?» – смеех се…
Той вече ми звънеше: «Здравей!» – гласът този път беше неочаквано замислен и тъжен, явно разстроен от своята грешка.
«Привет! Ти си много красив! Аполон!» – засмях се в слушалката. С ерекцията явно нашият герой никога не е имал проблем. Сулейман не бързаше да отговори…
«Радвам се, че ти харесвам».
Помислих си, че това или е игра, или силно го бъркам. И такова общуване досега не е имала. Аз съм кандидат на науките, собственик на международно училище за чужди езици, и президент на благотворителен Фонд вече няколко години… Той нищо не знае за мен. А аз знам само, че той е мъж без висше образование, говорещ на осем езика, и е успял да развие пет международни бизнеса. За какво му е кандидат на науките или професор… Или благотворителен фонд? Бизнесът – това е друго нещо… Или през своите 43 години вече е видял половината планета, изчукал е цялата Украина, половината Русия, Белорусия и Европа… Какво можеше да го привлече в мен? Нещо свежо от новата среща? Моят звънък смях право в лицето му или моите неочаквани увъртания, които, както се оказа после, нямаха край? И от поредната неочакваност той не знаеше, какво да прави. Така да го изумявам можех само аз.
Мехмет седеше срещу мен и недоумяваше, кой може да ми звъни по това време и да говори на руски. Сулейман свободно говореше на осем езика. Казах му, че съм изморена от пътя и предпочитам да се чуем утре. И така бързо приключих разговора.
«И, как се чувстват нашите нови партньори след изборите в Истанбул, Мехмет Бей?»
«Мисля, че ще се радват да се срещнат с нас утре сутринта.
