Название:
Автор:
Жанр:
Серия:
Издательство:
пред Сулейман при него «на гости», се учудих, че той си спомни онази история с едногодишна давност …. Аз потънах в размисъл «Отговори ми!» – гласът му сякаш беше някъде надалече. «Сега именно за това ли искаш да поговориш с мен, Сулейман?» – попитах го аз. «Не знам, твоят брат сам ме намери във фейсбук и първи ми написа. Останалото го знаеш вече». «Не ме лъжи!» – Сулейман негодуваше, той не мислеше, че нещата ще станат толкова сериозни. Но тогава той още не знаеше, а и аз също, къде ще ни доведе това в бъдеще. «Нося ти каталог на нашата изложба „Едно сърце за две страни“. Отивам да изпия едно турски кафе. Надявам се то е все така вкусно както и преди, а ти в това време разгледай нашия каталог. А след това ще се срещнем, ако искаш,». Сулейман се учуди на такъв развой на събитията. И докато още нищо не беше успял да предприеме му оставих каталога от нашата чудесна изложба на масата, и излязох. Насочих се към любимия бар до морето, където правеха най-вкусното турско кафе. Топла августовска вечер, приятна музика от бара, поръчах си турско кафе. Сервитьорът с бяла колосана риза бързо ми донесе кафе с лукум и прохладна вода. Аз се наслаждавах. Мислех си, че всичко трябваше да стане по съвсем друг начин. Аз изобщо не си представях така нашата със Сулейман среща след дългата раздяла. «Къде си? Чакам те, побързай», – долетя изведнъж съобщение от Сулейман във Вайбъра. «Пия кафе, то все още е така вкусно при вас», – отговорих аз. «Добре, това ти е подарък за рождения ден. Допивай си кафето и идвай по-бързо». «Моят рожден ден е след седмица, Сулейман. Разгледа ли каталога?» – отговорих аз. «Не. Ела да ми го прочетеш на глас». Допих си кафето и се качих. Не ми се искаше да се връщам при него, но се отбих вежливо да се сбогувам. Сулейман предвидливо ме обиколи от към гърба и заключи вратата. На мен това изобщо не ми хареса, защото не влизаше в моите планове да оставам повече тук. Но той вече беше се доближил плътно до мен и ме помириса отзад от главата до петите, убеждавайки се, че ароматът е все още мой и аз съм същата, обичаща него, дошла при него тази вечер. Той ме прегърна в гръб през талията, и започна да целува шията ми, сваляйки блузката ми. Аз се съпротивлявах. «Какво правиш? Пусни ме». «Недей да ме лъжеш повече никога. Защо дойде при мен? Какво искаш от мен» – той изведнъж бързо вдигна полата ми и прекара пръсти през слабините ми. «Виж, ти цялата си мокра като водопад», – той се подсмихна. За един миг се оказах на леглото, където вече бях гола. Сулейман рязко разтвори краката ми и влезе в мен. «Кажи ми, че ти липсвах», – неговият тон не предполагаше съпротивление. «Да». «Кажи ми, че ти липсвах», – настояваше той. «Да, ти ми липсваше. Много», – не можех да го лъжа. Доволен той започна да ме целува още по-неистово, и това продължаваше в близките няколко часа. Вече беше съвсем късно. Сулейман, както и преди, сложи моите ръце на кръста си. «Направи ми твоя вълшебен масаж». Аз му се подчиних. Той блаженстваше. Той винаги обичаше как се докосвах до него. Моите топли длани докосваха
