котешки нокти. Чувствах, че тук приключва някаква история, «Да запазя ли за твоите партньори съседната маса тук, Мария?» – Сулейман с поглед показа на сервитьора да запази масата, а той веднага сложи табелка «Запазено». «Всъщност срещата ни е горе, всички вече ме чакат там, така че аз ще се кача при тях», – разбирах, че Сулейман се опитва да ме контролира и иска да разбере с кого дойдох тук. «Знаеш ли защо досега още не съм се оженил?» – изведнъж ме попита Сулейман. Аз замръзнах с лъжица от десерта в устата. «Веднъж ти ми написа, че би си тръгнала дори и от твоя мъж, защото съм добър любовник. И ето затова, аз не искам да си тръгнеш от мен заради някой друг». Аз съвсем смътно тогава разбрах смисъла на неговите думи. Толкова неочевидна беше за мен логиката на Сулейман. Но той никога не хвърляше излишни думи на вятъра и винаги е бил точен много мъдър.
Неочаквано за мен в ресторантчето влезе леко пълничка мюсюлманка на средна възраст, цялата в черно, покрита с хиджаб. Със появата и целият свят се завъртя около нея, макар че тя беше скромна и незабележима. Сулейман подскочи от масата и взе веднага всички пакети с покупките от тази жена, подаде ги бързо на сервитьора. Не виждах лицето на жената, защото тя седна сама с гръб към мен на съседната маса. А Сулейман се върна при мен. «Кога мислиш да отидеш на срещата?» – заинтересува се Сулейман. Не бях подготвена така безцеремонно да ме отпращат. Освен това, от момента на появяването на тази мюсулманка в кафето целият свят се преобърна за мен, аз потънах в някаква мъгла и не разбирах какво се случва наоколо. Разбрах само, че започнаха да се събират някакви роднини на Сюлейман, а да ме запознава с тях засега не му влизаше в плановете. Две години по-късно ще узная, че това всъщост не бяха неговите роднини, а роднините на негвата жена, за чеито съществуване никога нямаше да науча, ако не бях завела пет дела срещу Сулейман. Но това ще се случи две години по-късно. А сега просто станах от масата. «Много благодаря за десерта, Сулейман. Радвам се, че те видях», – благодарих на Сулейман, и едва не се разревах, че не мога дори да го целуна или да го прегърна за сбогом. Той ми кимна. Аз се качих с ескалатора нагоре, където ме чакаха приятелите. «Какво става с теб, Мария?» – заинтересува се Омер. «Не мога и не искам с никой да се срещам сега, Омер, нека да отидем просто на кино», – краката ми бяха като от памук, исках да седна някъде на спокойно място, където няма никой, за да разбера какво се случва в края на краищата с мен. Купихме си билети за най-близката прожекция, която започваше след две минути и седнахме по средата на последния ред на меко диванче. Омер, разбира се, разбираше, че никакъв филм нямам намерение да гледам. «Какво става с теб?» – Омер ми зададе отново същия въпрос. Аз просто плаках, сълзите на едри капки се стичаха от моите очи, аз не виждах нищо около себе си. Сакаш някаква пелена ме е обвила, и сълзите дойдоха просто като пречистване от всичко това, което се беше случило с мен
